Да вземем тази позабравена българска дума - гръсти. Преди забраните това е името на конопа в България или поне в северозападната част. Знае се и много за мястото му в бита на хората по онова време (благодарение на възрастните, които разказват на внуците си как са живели) Ползвали са го за много неща. От стеблата правели дрехи, въжета, чували, покривки, кълчища, лули и възглавници, а отпадъчният материал ставал на подпалки през зимата. Семената били любима храна за хора и животни. Цъфналите женски цветове се пушели. Най-достоверни източници на история са баби и дядовци, занимавали се лично с производство.
Един дядо ми разказва, че когато бил малък, при тях във Вълчедръм имало гръсти. Всяка къща в този край имала по половин-един декар коноп. Според него тяхното поколение са сравнително млади за конопените дела. Той помни, че някои възрастни хора пушели коноп, когато нямали тютюн. Според това, което ми разказа, конопът за пушене сушели на тъмно. Същото за сушенето ми разказа друг дядо, живял в планинските села. Това е най-добрият метод при сушенето. И при тях от гръсти са правели различни неща. По всичко личи, че на много места са извличали от природата средства за разтоварване на психиката.
Бях в дома на дядо, който е живял в село в Северозападна България, и при тях в почти всеки двор засявали по около половин декар коноп. В неговия дом получих като подарък чаша с нарисувано листо. След внимателно разглеждане листото определих като конопено. Който е правил рисунката е можел да нарисува всякакво листо за украса, но странно или не, предпочел конопеното. Като съдим по дебелината на листата, това е по-скоро индика. Към това добавям избелялата лилаво-зелена окраска. В този дом обясних, че пиша книга и описвам историите, които съм чул. Не получих много информация, но от вметвания подразбрах, че по онова време децата са пушели гръсти от "келешлък". И тогава децата са копирали от по-възрастните.
Интересно е как започнаха задълбочените ми проучвания. Един ден на гости ми дойде една баба. Когато разбра какво искам да отглеждам, ме попита защо ми е коноп. После сподели, че като била малка, в нейното село го гледали във всяка къща. Нещо повече, мъжете го пушели.
Друга баба разказа, че след идването на комунистите земята на хората отишла в ТКЗС-тата. От там не позволили отглеждането на коноп. Тук е редно да спомена, че доколкото знам, въпросната жена е върла поклонница на комунистическата партия. Тя с искрена увереност разказа, че, комунистите отворили очите на народа за това "отровно" растение.
Възмутена разказа, че някои дядовци продължавали да пушат новопровъзгласената отрова. Въпреки заплахи, лъжи и издевателства те продължавали да си я отглеждат и пушат. Тяхната смърт тая баба отдава на конопа. Независимо на колко години умират и при какви обстоятелства, дори днес тя отдава всичко на това растение... Но нека се върна отново в"свободна" България след Втората световна война. Същата баба обясни, че тогава учени открили страшните вреди от тази чума. Вследствие забранили гръстите. На въпроса за тези открития тя отговори с няколко житейски случки. В съседното село се родило увредено бебе. Комунистическите учени били категорични, че увреждането е породено от майката, която пушела по време на бременността.
Някъде умрял друг, същите учени определили причината като пушене на гръсти през целия живот. Другаде някакво момче се самоубило. Това пък било защото започнал да пуши коноп много млад. И всички тези неща, според нея, с право се разпространявали от държавните медии. Ето как се погребват стари традиции!
За справка ще спомена, че няма установен смъртен случай вследствие употребата на коноп. Независимо дали на въпросните места растението е легално... просто докторите не могат да открият заболяване, причинено от конопа. Не им карат умрели от марихуана, въпреки че по света има милиони пушачи. В България обаче червените изследователи в рамките само на няколко села откриват какви ли не аномалии, породени от местните гръсти. По света цели институти и университети не могат да открият фатални вреди от конопа. Нашите байганьовци обаче за нула време с подръчни материали по селата успявят да разнищят всичко!
Информацията за тези червени спекулации се припокрива от няколко места. В моята фамилия имало дядо, който пушел коноп. Когато починал, комунистите обявили, че е от местните гръсти. За същия дядо разказват, че си свивал цигарите във вестник. По описанията личи, че е използвал листчета със сегашната им продълговата форма. Казват, че ги плюнчел както правим и днес, за да горят цигарите по-равномерно. Седял в стая с трима приятели и си пушели. Стаята, в която пушели, била толкова задимена, че децата (разказвачи) трудно можели да издържат наситената миризма.
Тази вечер се запознах с баба, работила в конопена фабрика край Видин. Според нея работниците са били над 100. Произвеждали текстилни изделия от всякакъв тип. Същата баба спомена, че са използвали семки от растението, за да хранят някои птици, които са ги предпочитали.
Според това, което научих по моя край, на някои места за гръстелници са избирани най-отдалечените градини. Така конопът почти не получавал допълнителни грижи. Това може да ти даде добра представа за издръжливостта на тази трева. Според някои мои роднини, по техните села било прието конопът да не се полива допълнително. На други места са го садели до реки, езера и пр. Днес знаем, че е засяван след първите студове, до началото на лятото (не по-късно от юни). Реколтата прибирали в края на август и през септември в зависимост от сорта. Тогава са били готови женските цветове, които съдържат тъмните семки, задължително условие за следващата реколта. За по-добри резултати наторявали.
На някои места хората сушели върховете на женските растения, като ги навръзвали както се навръзват чушки - на дълъг конец, опънат между пирони в стените на къщите. Така растенията трябвало да престоят около седмица, за да могат върховете да се стрият лесно и семената да бъдат събрани за следващата реколта.
Разказът на баба от Мездренско свидетелства за тамошния обичай, при който семките от конопа се дъвчели за удоволствие. "Значи и ние сме били наркоманки", възкликва тя. Тези думи по моему най-добре характеризират отношението на хората към натрапените забрани. Според старите мездране, и при тях имало конопени фабрики. Една била специално за производство на въжета. От тях научих още, че конопът се сади против къртици.
Като обобщя, се оказва, че конопената култура в Северозападна България е била значителна и растението е било сред най-популярните в земеделието.
Много от историята на конопа ще си остане загадка. Част от историческите данни са унищожени. От най-древни времена на много места по света познават продуктите, които това растение дава на човека. Изпитвам радост, когато открия нови факти, едва достигнали до наши дни. Така и историята, която ви нося, е от близкото минало, запазено от по-възрастните.
Original Source: http://konopa.hit.bg/page7.html
П.С. Аз също съм от онзи край - северозпадния! Дядо ми също е работил в конопена фабрика като помпиер. Доста голяма, с много басейни. Извличали са влакната за текстилната промишленост и т.н. Гледам, че още не умрял от натравяне! Все още не съм го питал дали се е къпал в басейните, но знам, че ако удариш 100гр. Раундъп - ще пукнеш на място :))))) А, той е разрешен и даже рекламиран, е разбира се не за пиене, но пак е отрова!
Слава Богу, дядо пие ракия, а не "Раундъп"! А, дали се е къпал във ваните, ще го попитам :)))) Някой ден ...(А.П.)
