сряда, 14 януари 2015 г.

Планков кошер „TOP-BAR”(Африкански кошер)



Поправко А.А.

След тази статия е публикуван материалът "Кенийски кошер", чиято конструкция е много близка

Предлагам ви да се запознаете с планковия кошер „TOP-BAR”. Той много отдавна и широко е разпространен в света, но в литературата на руски език по някакви причини не е описан. Запознах се с него в британското списание „Beekeeping & Development”, в което имаша статии за успешното използване на планковия кошер в страните с тропически климат.

Мен от началото той не ме заинтересува. Обаче след публикуването на статии за неговото използване в САЩ (N58, 2001), обърнах внимание, че в този кошер размерите на питата, които влияят на хода на зимуването (височина и ширина на горната част), са примерно такива, както и при кошера Дадан (Рис. 1). Основното преимушество на кошера “TOP-BAR” пред другите планкови кошери – пчелите не закрепват към неговите стени краищата на питите, затова те могат да се преместват като обикновени пити.
Преди две години измайсторих кошер с такава конструкция (Рис. 2) и поставих в него рой с тегло около 2 кг, който за лятото изгради 8 пълни и още две непълни пити. Зимите 2005/6 и 2006/7 гг, това семейство ги преживя добре, макар, че в Литва температурата спада под минус 30 С. Кошерът стои на балкона, затоплянето е традиционно, пчелите са местен мелез.
Кошерите „TOP-BAR” ги правят по – често за 30, но се срещат и за 15 пити. Вътрешните размери също не се отличават. Главното е да се спазва наклона на страничните стени и ширината на планките (37 мм за европейските породи пчели). В моя кошер се побират 21 пити и преградна дъска. Планките съм ги направил с ширина 25 мм и дебелина 11 мм. Между тях поставям дървени планчици с квадратно сечение 11х11 мм, за да може на тях да се постави таванна хранилка или надставка (корпус), ако се налага да се преместят пчелите в рамков кошер.
Към всяка планка в началото на изграждането на питите притискам с валяче лентичка – вощуна с ширина 15 мм. След първото отрязване на питата, тя вече няма да бъде необходима. По време на медосбора използвам разделителна решетка.
От двете перпендикулярни страни на кошера до самото дъно направих плоски отвори с размери 150х10 мм (питите са на топло разположени). Необходими са още и кръгли входове с диаметър 25 мм, техният брой зависи от климатичните условия. Преди да се започнат да се правят допълнителни входове, може да се пробва да се снабди кошера с мрежесто дъно, което следва да се закрепи в по – студен период. През пролетта в случай на необходимост може да се обърне кошера на 180 градуса и да се преместят питите в чистата половина.
След като придобих неголям опит, смятам, че планковия кошер „TOP-BAR” напълно може да бъде пригоден и на територията на Русия, особено там където работят със сивата планинска кавказка пчела. Неговите преимущества: евтин и прост за изработване и експлоатация; няма необходимост да се правят рамки, да се натяга на тях тел, да се купува вощина; не е нужно оборудване за центрофугиране на меда, тъй като питите ги изрязват заедно с меда. По такъв начин, кошерът “TOP-BAR” като, че ли съчетава преимуществата на хоризонталната колода и рамковия кошер. При това медът в пита и пресованият мед с перга е значително по – полезен от центрофугирания, именно в такъв вид са го употребявали древните гърци – столетници, които са основатели на медицината, които често биват цитирани, когато се говори за ползата от меда.
Основният недостатък на кошера „TOP-BAR” – малкия обем, както и в повечето кошери на Русия. Напълно съм съгласен със С.Ф.Кривошей и Г.Г.Яковлев, че най – ефективни днес са многокорпусните касетни кошери, сглобени в павилион. Обаче има и немалко желаещи, които искат да хванат рой и да се захванат с пчеларство без съществени загуби.
От редакцията. На любознателните читатели – пчелари предлагаме да прочетат статията на Н.Поросятников в сп. “Пчеловодсво” (N1, 2008) за Кенийския кошер (виж статията, разположена след тази) и да го сравнят с планковия кошер „TOP-BAR”.

Източник: сп. „Пчеловодсво” 2009/2
Превел от руски: д-р инж. Иван Парашкевов, Плевен


 

Кенийски кошерН.Поросятников

С пчеларство всеки може да се занимава различно и да преследва различни цели. Те имат няколко стотин семейства и произвеждат десетки тонове мед. Други се грижат за няколко кошера, както е прието да се казва за душата, за тях работата с пчелите – е най – добрия отдих. На тези хора мисля, че ще им бъде особено интересно да узнаят за кенийския кошер.

Някога в Кения беше задействана програма за подобряване на жизненото ниво на населението по пътя на създаването на нови работни места в селското стопанство и неговата интенсификация, в това число и на пчеларството. Традиционните рамкови кошери се оказаха твърде скъпи: строго спазване на размерите, изработване и зателване на голям брой рамки ги направиха невъзможни за местните пчелари. Във връзка с това за тях проектираха кошер без рамки (рис. ), но по – съвременен, отколкото най – разпространените в Кения кошери изработени от навити с форма на тръба кори от дървета. От този кошер може да се вземат при нужда отделните пити, прикрепени към (снози) рейки с ширина 36 мм с изпъкнала част от долната страна на рейките – това е аналог на горните дървени планки на рамките. Тях ги подреждат напречно на кошера плътно една до друга, като така създават плътен таван. Пчелите строят питите в продължение на изпъкналостите. Може за надежност да се натрият снозите отдолу с восък или даже да се залепят към тях тесни лентички от вощина, за да се зададе правилно направление на изграждането на питите. Пчелите не ги закрепват към стените на кошера, тъй като кошера е с трапецовидна форма. Фактически дълбочината на кошера и дължината на снозите задават размера на питите. Ако той бъде равен или по – малък от размера на стандартна гнездова рамка, то такива пити може даже да се центрофугират на центрофугата. От две – три семейства медът може просто да се изстиска от питите и да се отцеди както са правили някога в по стари времена.
Кенийският кошер се явява преходно звено: пчелите в него изграждат пити, както в хралупата, но с тях може да се манипулира както с рамките в съвременния кошер.
Освен пушалката и рамкоповдигачът, може да е полезен и нож с който да се подрязват питите. Може да се случи, така, че пчелите да прикрепят към стената деформираната прясно изградена пита.
Кенийският кошер, е създаден за бедни хора, и е предизвикал огромен интерес в богатите страни, които отделят особено внимание на екологичната чистота на меда. В него не се използва вощина с неизвестен произход. А и да се вземе в ръка снежно бяла пита и да се отхапе от нея парче запълнено с мед с янтарен цвят – това е истинско наслаждение.
Разбира се при производството на мед в големи количества, такива кошери не издържат конкуренцията на рамковите кошери. Обаче ако заедно с другите кошери се отглеждат и няколко кенийски кошера така да се каже за душата, то те могат да станат украшение за всяка градина. Може да се поставят стъкла вместо страничните стени и да се наблюдава през тях за живота на пчелите.

Източник: сп. “Пчеловодство” 2008/N1
Превел от руски: д-р инж. Иван Парашкевов, Плевен


http://www.pchelar-probvaisambg.com/statia250_spisak.htm