Финансовите регулатори би трябвало да са научили, че стратегията "като не говорим за него, само ще се оправи" не работи особено добре. Въпреки това Българската народна банка (БНБ) и Комисията за финансов надзор (КФН), изглежда, пак са готови да заложат на нея, след като през седмицата сайтът bivol.bg публикува данни за експозиции към свързани лица на Първа инвестиционна банка (ПИБ), надвишаващи в пъти законовите лимити.
Разследването е подплатено с достатъчно документи от български и кипърски регистри, че да повдигне основателни въпроси. Времето не достигна "Капитал" да верифицира цялата изнесена информация, но случайни проверки за някои от посочените фирми потвърждават достоверността на документите. Така или иначе именно това е работата на регулаторите, които за целта разполагат с доста по-мащабни ресурси. Както беше и с КТБ, която благодарение на мълчанието на държавните органи и политиците по отношение на всички сигнални лампички, личащи в дейността й и изнесени в медиите, успя да порасне до четвъртата по големина и в нея да се отвори капиталова дупка от 3.75 млрд. лв. Сега отново БНБ и КФН не отговориха на писмено изпратените въпроси по темата, а от ПИБ също отказаха коментар.
Проектите на мистър Георгиу
По собствените уверения на bivol.bg това е най-мащабното им разследване досега, обхванало 280 български и 50 офшорни фирми с корпоративни кредити на обща стойност 3.25 млрд. лв. от общо 4.9 млрд. лв. отпуснати от банката. А най-фрапиращият извод е, че собствеността на компании с 800 млн. лв. задължения към ПИБ стига до Георгиус Георгиу. В медиите проектите на г-н Георгиу не са неизвестни. Част от тях са свързвани неофициално с мажоритарните собственици на ПИБ Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Това са дружествата, създадени за придобиване на активите на фалиралите "Кремиковци" и ОЦК-Кърджали, както и концесионерите на лифтове "Витоша ски" и "Юлен".
Така задълженията на фирми, свързани с Георгиу, надвишават собствения капитал на ПИБ - нещо, което е в нарушение на банковото законодателство в България и ЕС. Лимитът, до който една банка може да формира експозиция към едно лице или група свързани лица, е 25% от собствения й капитал, който при ПИБ към края на третото тримесечие на 2014 г. е 719 млн. лв. При това не е нужно Георгиу да е свързан с банката - самият факт, че фирмите се водят на негово име, прави голяма експозиция, надвишаваща над 4 пъти законовия лимит. А ако той се окаже свързан с банката, превишението става още по-голямо, тъй като в такъв случай ограничението е 20% от капитала.
А връзки със собствениците на банката има. До края на 2013 г. той е собственик и на Legano Enterprises, която беше акционер в ПИБ със 7.68% дял. Той продава дела си на Минев и Мутафчиев, но остава като директор.
Така БНБ изпада в дилема - ако Георгиу е реален краен собственик, то това ще го направи един от най-големите чуждестранни инвеститори в България, но той и ПИБ биха били в огромно нарушение на закона. А ако е администратор, който държи фирмите в полза на друг инвеститор, регулаторът и банката са длъжни да знаят крайния собственик, за да изпълнят задълженията си по надзора на големите експозиции.
Мълчанието на г-н Искров и г-н Мавродиев
Тишината откъм регулаторите по темата вече се превръща в тенденция. След като през 2013 г. "Капитал" публикува разследване за експозициите към свързани лица на КТБ, то също остана игнорирано за повече от година, докато през юни 2014 г. банката не беше затворена и при последвалите независими оценки и надзорни проверки разкритията се потвърдиха.
Сега ръководените от Иван Искров и Стоян Мавродиев институции имат доста основания да са по-внимателни и дори и да ги нямаше публикациите на bivol.bg, да провеждат оценка на активите и преглед на достоверността на финансовите отчети на всичките им поднадзорни банки. На първо място, ПИБ в момента ползва държавна помощ и регулаторите би трябвало да са проверили детайлно предоставяната от нея финансова информация, доколкото е директно заложен и 900 млн. лв. публичен ресурс. Ако предположим, че всичко е било проверено и няма никакви нередности, би трябвало двата регулатора доста уверено да могат да опровергаят публикациите и да разсеят всякакви съмнения. Докато БНБ носи пряко отговорност да следи кредитния портфейл, КФН би трябвало да се интересува дали представената информация в отчетите на ПИБ е достоверна, защото банката е публично дружество. Най-малкото особено внимание трябва да има, защото одитор на банката е "КПМГ България", който беше санкциониран 100 хил. лв. (и за малко не изгуби лиценза си) за пропуските си при работата в КТБ, включващи и "компрометирана независимост".
КФН обаче се занимава главно с репресия на медии, а не със същинската си работа да контролира поднадзорните си лица. Досега не е известно какви и колко проверки е направила назад във времето КФН в публичните банки и какви са резултатите от тях. Единствено има уверение от страна на отговарящия в момента за надзора на инвестиционната дейност член на КФН Владимир Савов, че се извършват проверки на отчетите на публичните банки.
Политиката на мълчание и заравяне на главата в пясъка рискува ръководствата на БНБ и КФН отново да абдикират от основната си роля - да развиват банковия и капиталовия пазар, като гарантират сигурност на вложителите в банкови депозити и други инструменти. Дори изчисленията на bivol.bg да са верни, все пак не става въпрос за второ КТБ, при която практически нямаше външни кредитополучатели, докато тук порядъкът е 1 млрд. лв. от 8 млрд. лв. активи. Работата на банковия надзор е да не позволява лоши практики, още по-малко такива, видими и от медиите, и от обществеността.
Дори и обаче да се е стигнало дотам, всеки проблем може да се адресира, ако надзорът си е на мястото. БНБ има огромни правомощия, включващи да назначи независима оценка на активите и да изиска от всяка банка да ги отрази в отчетите си. А ако се констатират нередности, за оздравяване тя има арсенал от 25 мерки, включително започващи от предупреждение и стигащи до забрана за определени сделки (включително и "сделки и операции с лица, с които банката е в тесни връзки"), въвеждане на специална политика за провизиране, завишени капиталови изисквания, предписване на увеличение на капитала. Така контролирано големите експозиции могат постепенно да се изчистят, като се продадат. Ако това доведе до загуба за банката, тя би следвало да се покрие с капитал от акционерите или от привлечени нови акционери, или в краен случай от държавата. Но за да започне всичко това, трябва първо дебатът за реалното състояние на финансовата система да се води открито, а не единствената реакция на виновните за сегашното състояние регулатори да е да представят критиките срещу тях като "лична война".
Източник: http://www.capital.bg/biznes/finansi/2015/01/23/2459004_mulchanieto_na_regulatorite/
