Твърдението,че Казанските татари са идентични с Волжките Българи и са преки техни наследници не произлиза от днешна България,а е внесено у нас от Съветска Русия след 1950 г. Смесването на Казанските татари с Волжките Българи на практика започва след 1917 г.,когато дошлите от чужбина червени превратаджии в Москва решават да наложат фалшива национална идентичност на проблемните нации. Като "проблемни" тогава са били оценени Българите,
арменците,руснаците,татарите,власите,финландците,монголците и др. Че това е така става ясно от начина,по който е постъпено с тях:
1. Част от Българите бяха насила превърнати в "македонци",а имаше планове други от тях да бъдат обявени за тракийци,шопи,добруджанци и пр.,с което България на практика трябваше да бъде заличена и ликвидирана.
2. Източните арменци бяха превърнати в карабахци.
3. Част от западните руснаци бяха превърнати в беларуси.
4. Част от волжките татари беше превърната в Българи и й бе вменено да трови съзнанието както на останалите свои сънародници с някакво фиктивно Българско минало,което бе вменено на татарите- унищожители на Волжка България,така и на самите Българи- особено на онези от Югославия,които бяха превърнати в "македонци".
5. Източните финландци (фини) бяха обявени за карели.
6. Източните ("чернитe") власи бяха обявени за молдавци.
7. Северните монголци бяха обявени за тувинци.
Крайната цел на червените колонизатори "Разделяй и владей" днес прозира ясно под нечистото було на "прогресивната и справедлива" маркс-ленинска национална политика,с която те "третираха" неудобните нации. Смесването на истината с лъжата бе и продължава да е техен основен приоритет и начин за манипулация и заблуда на непосветените в мръсните им дела. Затова и днес у нас все още има неориентирани хора,които са склонни да вярват,че Волжките татари са истинските Българи,а Дунавските Българи са някаква хаотична,безподобна и дори непристойна смесица от "славяни" (75%),траки (5,9%),"пра"-Българи (0,1%) и безчислено множество други народи като гърци,
турци,римляни,евреи,узи,печенеги,цигани,сърби,власи,татари,
гагаузи,руснаци,монголи,готи,чуди,хуни,германци,келти,македонци,
албанци,маджари,даки,илири,нормани,кумани,авари,лангобарди,
скити,иранци и т.н. (19%). Колко погрешно е това схващане обаче показват не само трудовете на обективните изследователи,но и съвременните генетични изследвания. По последни данни на швейцарския генетичен институт "Игенеа",днешният Български народ има следния генофонд:
1. Траки- 49 %
2. Славяни- 15 %
3. Елини- 15 %
4. Македонци- 11 %
5. Финикийци- 8 %
6. Хуни- 2 %
Дори да приемем,че това изследване е до голяма степен ориентировъчно и обобщаващо,то показва до каква степен са се заблуждавали хората,които са вярвали на мита засмесения произход на днешните и на древните Българи,понеже,както се доказва от новите изследвания:
1. Старите Траки били древно-Българско племе и са Първо коляно на Българския род или чистокръвни Българи.
2. "Славяните" всъщност се наричали Склави (Саклаби,Сакалиби) и са Трето коляно на Българския род или 100 % Българи.
3. Елините са 85 % Траки от погърчени Пелазгийски родове,значи от тия 15 % елини в нашия генофонд само 2 % не са потомци на древни Българи.
4. Македонците са Тракийско,ще рече древно-Българско племе,затова дори античните Македони и Мигдони са 100 % Българи.
5. Финиките са някогашни Фини тоест Хуни- отломка от Царското племе на Българите.
6. Хуните са 100 % европеиди от Царското племе на Българите.
Така се оказва,че в генофонда на днешните,а и на древните Българи има не повече,не по-малко,а точно 98 % Български гени и само 2 (два!) процента смесени,които са наполовина кавказки (значи пак нашенски) и наполовина парадравидски (не-Български). Споменатите от т.1 до т.6 разновидности в генофонда ни са всъщност генетични разклонения на безбройния някога Български народ,за чиито безчислени множества говорят убедено и мотивирано почти всички древни очевидци и извори: като почнем от домашните,минем през сръбските и византийските и стигнем до арабските и до германските.
Не е много по-различна картината с генофонда на руснаците,
сърбите,украинците,власите,поляците,хърватите,чехите,словаците,
албанците,босненците,чувашите,"македонците",татарите,беларусите и т.н.,независимо от това какви се чувстват днес. Както можем да заключим по езиковите и историческите данни,най-късно от нас са се отделили сърбите,украинците,хърватите,босненците и руснаците ("македонците" все още са част от нас),а най-рано: татарите (1200-1000 г. пр. н.е.). Затова различията между тях и нас са най-големи,а раздалечаването: най-изразено,което не е могло да не бъде забелязано от средновековните Българи,респективно руснаци. Това станало причина още с пристигането на татарите в Европа (преди близо 800 години) между тях и нас да се разгори омраза и антагонизъм,който довел до изчезване на Българското население от местата,в които се установили големите татарски струпвания.
Падането на последните Български автономни области под властта на османските турци (1515 г.) станало причина за окончателното отделяне на Русия от Българското народностно и културно влияние и тръгването й по свой собствен път. Татарското завладяване на голяма част от Източна Европа изиграло огромна роля за това,понеже сериозно отслабило България и подготвило почвата за турското. Без татарско нямаше да има и турско завладяване,понеже България вероятно щеше да съхрани националния си интегритет,а руска нация никога нямаше да се появи на света. Веднъж измъкнала се от Българската опека обаче,Русия скоро се заела да унищожи или да превърне в руснаци всички Българи от Източна Европа,които останали извън рамките на турската държава. Първият инициатор на тази политика,която на практика не е променена и днес,станал първият руски цар- Иван Страшни (1533- 1584 г.),известен в нашата историография като "Иван Грозни".
Бащата на Иван Страшни- княз Василий III (1505-1533 г.) никога не посмял да се обяви за цар,понеже бил на практика само един периферен Български болярин,който нямал никакви основания да изпъкне пред останалите. След 1515 г. обаче нещата се променили,понеже последните автономни Български области загубили свободата си и страната била окончателно поробена от турците,а надеждата за възстановяване на Българската империя угаснали. Наистина,неговия предшественик няколко пъти се назовал "цар" в грамотите си,насърчен от това,че България останала без цар,но смелостта му стигнала само дотам и той никога не посмял да стигне докрая. Когато Иван Страшни ("Иван Грозни") се обявил за цар (1547 г.),той решил да скъса всички връзки с България,понеже в очите на Българското боляство бил само един узурпатор,заслужаващ детрониране,прогонване и дори по-тежко наказание.
Скъсването на Русия с нейното Българско минало по онова време било крайно необходим политически акт,който целял да утвърди позициите на новообявилия се цар,който не се ползвал от подкрепата на завареното от него Българско болярство в Русия. Затова Иван "Грозни" се заобиколил с хора без аристократичен произход,защото единствено те му били верни,и с тяхна помощ избил много боляри а останалите държал в страх,докато международната и вътрешната политическа ситуация не направила безсмислена съпротивата им. ДеБългаризацията на средновековна Русия била съпроводена от унищожаването на много документи,грамоти и преписки на Българския царския двор,с голяма и целенасочена чистка в литературата и във всички сфери на политическия,обществен и културен живот. Едно нещо обаче останало: печатът на България върху печата на Иван Страшни,който подчертавал подмяната на властта в Русия и променения статут на нейните дотогава васални на България владетели:
Със символиката върху този печат новопоявилият се цар искал да каже няколко неща на света:
1. Че Русия отново си има батюшка-цар,но този път той не е от България.
2. Че Русия вече не е провинция на България,както било до татарското нашествие и частично до 1421-22 г.,а е независима.
3. Че България вече е провинция на Русия,макар и символично. Тази символика не била съвсем безсмислена- тя засягала милионите останали да живеят в тогавашна Русия Българи,които ги очаквала нерадата съдба да бъдат насилствено превърнати в руснаци. Затова на печата не фигурира определението "Царство Болгарскаго",а само безличното "Болгарская печать".
4. Че Казанското царство и Волжка България не са едно и също нещо.
Провежданата от Иван Страшни масова деБългаризация на Русия не се прекратила след смъртта му,а продължила и при следващите владетели,особено при Петър Велики,когато повечето местни Българи вече били превърнати в руснаци. Именно заради нея в Поволожието днес няма почти никакви Българи- тя нанесла решаващ удар на източноевропейската Българщина след започнатия през XIII в. от татарите анти-Български геноцид. По тази причина днес са останали сравнително малко Българи в южна Русия на фона на онези безбройни множества,които обитавали източна Европа според древните извори. Това в общи линии е непоправим и фатален за Българщината процес,резулатите от който трудно може да бъдат оценени или пренебрегнати,но дори той не успял да унищожи всички следи от древни Българи в Русия,въпреки канските усилия на съветските власти през ХХ в. да довършат пъкленото дело на параноичния руски цар от XVI в. Така между другите,макар и малко на брой полезни за България документи,които успели да оцелеят от царските и съветските "чистки",останал печатът на руските царе,които до падането на Руския царизъм в 1917 г. носели освен всичко друго и титлата "Великий князь Болгарский".
Първият руски владетел,който носел тази титла според досегашните данни е Иван III (1462-1505 г.),на чийто печат пише:
"Иван,по Божия милост господар на цяла Русия и велик княз владимирски и московски,и новгородски,и псковски,и тверски,и угорски,и вятски,и пермски,и Български". Руските учени внушават,че той бил приел титлата заради превземането на гр. Казан в 1487 г. Внимателният анализ на ситуацията обаче говори,че това не е така,понеже:
1. След превземането на Казан в 1487 г. той не завладява Казанското ханство,а само сменя владетеля му със свой доверен човек.
2. Скоро след това Казанските татари успешно отвръщат на удара,но Иван III запазва титлата "Велик княз Български".
3. След превземането на Казан от Иван Страшни в 1552 г. той си прикача титлата "Царь Казанский",но не се отказва от титлата "Велик князь Болгарский",значи за него Казанското ханство и България са били съвсем различни понятия.
4. Гербовете на Казан и на България също са различни: първият е грифоноподобно животно с криле и без опашка (явно хералдически грифон,от който е заимстван герба на днешния Татарстан),а вторият- лъвоподобно животно без криле и с дълга опашка,което прилича на куче но най-вероятно е хералдически лъв,подобен на този върху средновековни Български паметници като пръстена на Калоян,щитовете на Иван Шишмановите воини и някои от неговите монети:
Всичко това говори,че руските князе и царе са правели ясна разлика между Казански татари и Волжки Българи- за тях едното въобще не е съвпадало с другото и ние не можем да поставяме знак за тъждественост между Волжките Българи и жителите на Казанското ханство,както ни препоръчва съветската фалшификаторска школа. Затова тук можем да изкажем няколко предположения:
1. Че руските князе са взели титлата "Княз Български" след завладяването на земи,плътно населени със значителни маси Българи,които след време лесно са превърнати в руснаци заради почти пълната идентичност между езиците и културите на руснаците и Българите. Колко лесно е било тогава превръщането на Българите в руснаци и обратно можем да съдим по днешните примери: голяма част от Поморавските Българи бяха превърнати в сърби само за 70-80 години,много от Беломорските Българи станаха гърци само за две поколения (около 50 години),макар че там Българщината все още живее в някои области заради големите различия между нашия език и гръцкия. Подобен е примера и с Вардарските Българи,където,само след 70 години дивашки анти-Българизъм,част от младите поколения вече са повлияни от фалшификаторската сърбокомунистическа пропаганда и обявяват всички факти,които ние им поднасяме,за наши фалшификации!2. Че руските князе и царе не са придобили тази титла през XV век,а са я наследили от своите деди в по-ранни времена,когато Русия още била провинция на Българската империя. Съгласно това предположение руските князе били назначавани и сменявани от Българския цар,а официалната титла на Великия Владимирски княз в Търновския царски двор ще да е била "Княз Български" така,както влашките войводи носели титлата "Принц на България" или "Принц Български" не защото са завладявали някога България,а защото са били назначавани за принцове от нейните царе. Затова руските князе най-вероятно носели тази титла по право,дадено им от Българския император,а той давал такова право най-вече на своите кръвни роднини,понеже само на тях можел да гласува пълно доверие.3. Че някаква незначителна останка от Волжка България продължила да съществува до времето на Иван III някъде встрани от Казанското ханство (вероятно около старите държавни центрове Биляр и Болгар) като васална на татарите земя,но тя била малка и слаба,заради което станала лесна жертва на руската инвазия при нападението срещу Казан в 1487 г. или при някое от предишните нападения срещу него.
Фактите,на които обърнахме внимание в случая,не може да бъдат отминати с лека ръка. Както виждаме от герба на руските царе,разлика има не само между гербовете на Казанското ханство ("царство") и на България,но и в надписите около тях. С това моето твърдение,че е напълно невъзможно България и Казанското ханство през XV-XVI век да са били една и съща страна,както ни внушават "татаристите" блестящо се доказва,защото тези страни просто са се намирали на две различни места,а Волжките Българи определено няма как да са били идентични с Волжките татари особено като знаем,че татарите не са основатели на Волжка България,а са нейни унищожители. Това е добре документирано в някои руски летописи от XIV-XV в. (предимно преписи от "Повест временних лет") като Радзивиловската(http&//radzivilovskaya-letopis.ru/index.php@id=1#sel), Симеоновската,Тверската и Лаврентиевската летопис (1377 г.),откъс от която (стр. 159) е представен по-долу:
"...Того же лета придоша татарове и зимоваша,не дошедше Великого града Болгарского... ...Тое же осени придоша от восточные страны в Болгарскую землю безбожнии татари и взяша славны Великий город Болгарьскый,и избиша оружием от старца и до унаго (юнаго),и до сущаго младенца. И взяша товара множество,а город ихъ пожгоша огнем и всю землю ихъ плениша..."(През онази година надойдоха татарите и презимуваха,без да достигнат до Великия град на Българите ... ... Тази пролет дойдоха от източните страни в Българската земя безбожните татари и превзеха Великия град Български,и избиха с оръжие от старо до младо та дори и бебетата. И взеха им стоки безброй,а техния град (Болгар) изгориха с огън и цялата им земя плячкосаха...)
Както виждаме от този документ,татарите (тюркски народ) не са жители,а унищожители на Волжка България,които заселват страната след като избиват и прогонват голяма част от Българското население. Наистина,някаква малка част от Волжките Българи все пак е оцеляла,понеже в края на XV в. арабския географ Ал Химяри (род. 1461 г.) свидетелствува:
"Страната Булгар граничи със страната Бурдас (Буртас),а разстоянието между двете е три дни път. Домовете им са на брега на реката Итил,а те са между Бурдас и славяните. Те (Булгар) са малобройни- около 500 домакинства. Приели са исляма,имат джамии ..... С тях търгуват хазарите- като и продават,и купуват от тях."
Тук прави впечатление шокиращо малкия брой на Българите,
оцелели при Волга след татарските погроми- 500 домакинства (семейства) по груби изчисления не може да са включвали повече от 3 000-4 000 души: нищожно по брой население колкото за едно голямо село или малко градче,което едва ли е могло да стане родоначалник на днешните татари,башкири,мордвини и чуваши,изчислявани общо на 20-30 милиона. Става ясно,че по онова време Българите при Волга са били в голяма степен вече унищожени,прогонени и асимилирани от татарите и от онези тюркски народи,които живеели в района преди татарското нашествие но изглежда не пострадали от него така както Българите,понеже не оказали почти никаква съпротива и бързо се присъединили към нашествениците заради родството си с тях. По същото време изглежда в Източна Европа са живели и други,по-големи групи от Българи,които останали извън пределите на Волжка България и на Казанското ханство,но с налагането на руската власт също били подложени на усилена русификация и деБългаризация.
По-нататъшни издирвания по въпроса установиха,че написаното по-горе не е само празно предположение,а реален исторически факт,който и до днес не е забелязан от псевдоисториците тюрколози и татаромани къде от нежелание,къде от немарливост но най-вече заради това,че събаря из основи градените от тях близо 70 години пясъчни кули на "турко-Българизма" и "татаро-Българизма". Оказа се,че то си било записано в стари и нови руски документи но невежите персони,които "партията" издигна до научни постове директно от овчарските егреци и не по научно-исторически,а по партийно-политически заслуги са проспали тази информация или умишлено са я прикрили от народа,за да продължи да му се налага не истинската,а пълната с цинични лъжи и писана по чужда поръчка анти-Българска,но иначе маркс-ленинска "история". По-обстойни сведения за истинските събития през XV в. ни дава един рускоезичен сайт на гр. Казан (http://dic.academic.ru/dic.nsf/ruwiki/5167),в който помежду другото е записано и следното:
"Первое писменное упоминание о городе (Казан) встречается в Рогожском летописце: "В лето 6899 (1391 г.)... Того же лета новгородци Новагорода Великаго да и устьюжане гражане и прочии к тому совокупившеся выдоша в насаедах и в ушкуех рекою Вяткою на низ и взяша Жукотин,и пограбиша весь,и Казань,и пакы выдоша на Волгу и пограбиша все всех,и тако поидоша прочь". В этой летописи Казань уже названа центром одного из султанатов,наряду с Болгаром,Джукетау и Керменчуком. В тот же период началась чеканка собственных монет с указанием места чеканки - "Булгар аль-Джадид",то есть Новы Булгар ... В 1438 году булгарская крепость (в Казане) была захвачена золотоордынским (татарским) ханом Улу-Мухамеддом,город стал столицей Казанского ханства .... Казань имела торговые связи с Москвой,Крымом,Турцией и другими регионами."
От писанията на Рогожския летописец,за когото в България сякаш никой нищо не знае (а той е писан на старо-Български: не на арабица!) изведнъж излиза наяве,че в края на XIV - нач.на XV в. е имало няколко различни ислямски султаната в земите на бившата Волжка България,един от които бил Казан,а друг: Болгар (Булгар) - столица на последните Волжки Българи. Явно при татарските нашествия от XIII в. Българите край Волга не били съвсем унищожени,защото в един момент възстановили своята самостоятелност и така успели да съхранят своята идентичност още 250-300 години. През 1438 г. обаче поредното нахлуване на татари от Златната орда сложило окончателен край на рехавата Българска власт в региона,като окончателно "прочистило" Казан от Българи и го превърнало в столица на новосформираното от татарите "Казанско ханство". Тогава само малката държавица около гр. Болгар по една или друга причина запазила статута на отделен султанат или емирство под татарски васалитет,но и тя била унищожена при руските нашествия от 1480-1487 г.,които слагат край не само на последната Българска власт в региона,но и на нечестните "татарски" спекулации на наши и чужди фалшификатори,редактори на Българска история и слуги на чужди интереси.
От всичко това разбираме,че под тежките удари на татарите единната и голяма някога Волжко-Българска империя се разпаднала на няколко части със силно съкратен размер,а нищожната бройка оцелели Българи в тях се борела за своето оцеляване още 300-350 години. Дали тези Българи успели да съхранят през това време оригиналния си Български език или са приели изцяло езика на завоевателите,това старите летописци не съобщават или писанията им се крият. Знайно е обаче,че през XVIII-XIX в. в района вече не живеят никакви Българи и само тяхното име е останало така,както името на древния Египет е оцеляло до наши дни,без в него да има и 1-2 % население,което да говори езика на старите фараонови египтяни. Русите успели да завладеят последните чисто Български области включително и гр. Болгар в края на XV в.: 60-70 години преди падането на Казанското ханство,затова техните князе се назовали "Князь Болгарский" още преди да приемат титлата "Царь Казанский". Не е изключено обаче местните Българи сами да са поканили родствените им руснаци в земята си,изтощени и уморени от постоянните грабежи и издевателства на татарските орди,а после да са се превърнали в местни "руснаци",приемайки по една или друга причина християнството,което дедите им са изгубили в началото на Х в.
Все пак допускам,че е възможно кръвни потомци на Волжки Българи да са останали в днешния Татарстан и около него,но те отдавна вече не говорят Български език,понеже били принудени да приемат езика на нашественика- същия,който говорят и днешните Кримски татари,които няма как да са потомци на Волжки Българи. До XVI-XVII в. вероятно имало все още и доста други наши сънародници,говорещи родния си език край Волга,но те лесно се поддали на асимилаторската политика на завоевателите руси заради родството в езика,културата и манталитета им. Поради тази причина смятам,че последния удар върху Българщината в тези райони е нанесен не от татарите,а от руснаците и по-специално от руските правителства,които водели и все още водят целенасочена политика за обезБългаряване на Европа,доколкото виждаме и от сегашното им поведение спрямо България и Българите.
Затова и днес ние проблеми с руския народ нямаме,а мисля че и никога няма да имаме- нашите проблеми са с руските и особено със съветските правителства,които почти всички с едно относително изключение са действали против България. Между руските царе също имало едно единствено изключение: цар Александър II бил Българофил за разлика от всички други царе преди или след него. Ако той не бе смогнал да ни освободи до смъртта си в 1881 г.,нито един руски цар след него вероятно нямаше да го направи и България щеше да се освободи едва в 1918 г.,след разгрома на Турция в Първата световна война,когато от турска власт,с помощта на съюзниците са освободени по едно и също време много народи- сирийци,ливанци,саудитци,иракчани,йорданци,йеменци,катарци и пр. Наблюденията върху историческите факти сочат,че няма нито един народ,който да е успял да се освободи сам от турско иго- НИТО ЕДИН! Дори гърците,сърбите и арменците са освободени с помощта на Русия,да не говорим за грузинците и черногорците,но от тях никой не изисква онази стриктна и вечна признателност,която постоянно се изисква от нас!
Колкото и да е жалко,Русия дори днес няма сметка от силна България,понеже и в нея все пак има достатъчно хора,които знаят кой даде на "славяните" писменост,култура,държави,титли,население та дори и език (http://youtu.be/j-nur7-4gCo - благодаря наspasymyr.blog.bg за материала). Руските управници никога не са били достатъчно честни да признаят неизгодната за тях истина и не желаят в никакъв случай да стават за посмешище пред света и особено пред "себеподобните" им сърби,поляци,чехи и украинци,като изнесат на бял свят хиляди факти в свой ущърб,които въздигат до небесата традиционно унизяваната от тях България. Затова и днес чрез подставени лица те често ни натякват и дори обвиняват,че ние не говорим истинския Български език,а сме го предали и забравили,но истински Българи били Волжките татари или хората,които всъщност унищожиха Волжка България!
Затова в Русия и днес,а много често и някога се крият и са се крили артефакти и документи,свързани с древната Българска история,а някои от тях вероятно се и унищожават. Затова тя продължава да пречи на Истината за древната Българска история като я изопачава,преиначава и всячески фалшифицира,използвайки помощта на своите агенти в страната- тъй наречените "русофили",разни ръководители и инициатори на "славянски" и "православни" дружества,комитети и пр. Затова те правят всичко възможно да задръстват пътя към Истината с лъжи,манипулации и изфабрикувани фалшификации,една от които,създадена в съветско време е тази,че Волжките татари и Волжките Българи били едно и също нещо.
Нашите възможности в момента не позволяват да коригираме вредната и най-често анти-Българска политика на руските правителства,които предпочитат да са лоялни приятели повече на сърбите и турците,отколкото на нас. Историческата съдба на сърбите логично ги сближава с русите,понеже и те като тях са възникнали от древен Български етнос тоест племе,което в течение на времето се отБългарило. Има достатъчно основания да мислим,че сръбските управници до XIV-XV в. са назначавани директно от Българския император и са получавали титлите си единствено след неговото разрешение: най-ярки примери в това отношение са цар Душан и неговия патриарх. Затова съюза между сърбите и русите е много по-естествен от съюза между Българите и русите,за който България винаги е правела предостатъчно,но Русия твърде рядко се е отзовавала достойно на нашите приятелски и дори братски очаквания.
Българските интереси обаче диктуват,че България няма и никога не е имала голяма сметка да се кара с Русия и да влиза в открита конфронтация с нея. Не че Русия е заслужила да й бъдем верни приятели- напротив,за съжаление тя е заслужила точно обратното. Но руския народ,който всъщност е наш,русифициран в течение на вековете,не е заслужил съдбата си да бъде управляван от тирани,които го лъжат и крият от света истината за неговия исторически произход. Затова България трябва да се държи приятелски към Русия и особено към нейния народ,но да не позволява на нейните правителства да посягат на нашия суверенитет,независимост и национална чест. Затова приятелството с Русия не може да е на всяка цена- напротив,то си има цена и тя се състои във взаимно (ВЗАИМНО,А НЕ ЕДНОСТРАННО!) уважение,приятелство и взаимно зачитане. Всичко това е свързано с пристъпване от страна на Русия към тотален отказ от досегашната анти-Българска политика,водена от съветските правителства и публично порицаване на сторените от тях в наша вреда злоупотреби.
Нашите тюрколози и най-вече туркомани на свой ред трябва да спрат да се правят на ударени и да прочетат внимателно историческите извори за произхода на древните Българи и "славяни",в които ясно си е казано какви и от къде са дедите ни. Това обаче засега е невъзможно без предприемане на брутални политически мерки срещу тях и срещу политическата мафия която ги поддържа,защото глупостите,които пишат те срещу България са им донесли много постове и титли,а дейността им най-често е насърчавана и заплащана директно от Москва,която няма никакъв интерес истината за Българското минало да излезе наяве. Затова,въпреки всички нови исторически открития,хора с овчарско и чобанско минало продължават активната си анти-Българска дейност,като ежегодно ни докарват монголски и всякакви други скотовъдни посланици,които да дават алиби на пошлите им анти-Български начинания,да меценатстват над псевдонаучните им пасквили и да дават рамо на лъжите,които разпространяват по наш адрес включително чрез медиите.
Затова България се нуждае от патриоти и във властта,и извън нея- защото само те са в състояние да спрат ако трябва и с брутални мерки анти-Българския поход на досегашните червени правителства,които подкрепяха и продължават да подкрепят враговете и вредителите на народа ни. Борбата е започнала - остава да дочакаме деня на победата,в който голям екип от добре организирани и исторически подковани политици със силна патриотична ориентация ще вземат властта в страната и веднага ще предприемат необходимите мерки,за да бъде защитено от посегателствата на досегашните грабители коренното Българско население,което днес е оставено на призвола на съдбата,в ръцете на неинтегрируеми цигани,туркокомунисти,псевдосоциалисти,
платени русофили,сърбомакедонисти и всякаква друга престъпническа измет,която всячески се старае да упражнява и да усъвършенства върху него криминалните си дарования,без да бъде позволено на народа да нанесе нито един ответен удар на бандитите и терористите,които ежедневно го тормозят,крадат и прогонват от страната.
За да постигнем победа срещу коварния и обединен враг обаче,е нужно да бъдем единни и непреклонни. Затова,мили Българи,не вярвайте на онези "националисти" които твърдят,че дружбата с Русия трябва да бъде защитавана с цената на всичко - те са лъжци и мошеници,които са се продали за пари на чужденците и са само актьори,чието истинско лице ще проличи едва тогава,когато вече е твърде късно! Истинските патриоти държат- да,те наистина държат на дружбата с Русия,но не на всяка цена,а само ако тя е основана на равноправно приятелство,взаимно и реципрочно уважение и зачитане на историческата истина,която свързва нашите народи. България никога не може да е истински враг на Русия заради роднинството ни с руснаците,но не може да е и нейна колония- Русия е ДЛЪЖНА да се отнася към България със същото уважение,с което се отнася Америка към "страната-майка" Англия защото ако има на света страна,която да е майка на Русия,тази страна е България!
.jpg)
