Агхори садху, или светите мъже на племето, смятат всички тези неща за свещени - дори животинските изпражнения и гниещото месо. За тях нищо не е извън границите на нормалното. Членовете на племето скитат из страната и не поддържат комуникация с техните близки. Те обитават гробищата на Индия, където се смята, че живеят боговете Шива и Кали, и се хранят с това, което другите изхвърлят.
Агхори вярват, че плътта и кръвта са преходни и че тялото е без значение. Те подчертават това разбиране чрез живота си в гробищата - сред смърт и разложение. Освен това садху отбягват материални вещи и често се разхождат голи. Те смятат това за откъсване от земните заблуди и изразяване на човешкото тяло в най-чистата му форма.
Да се проследи произходът на агхори е много трудно. Липсват всякакви текстове, които да сочат към техните корени, а тайната само се задълбочава от разказите на онези, които са станали свидетели на техните странни практики.
Една от теориите гласи, че племето идва от сектата Капалика, живяла през 1300 г. Подобно на агхори, капаликите са практикували тъмни, неконвенционални ритуали, включително сексуални оргии и канибализъм. Днешните агхори садху проследят корените си до живелия през 17 век Баба Кинарам, за когото се предполага, че е въплъщение на Шива. Неговите писания и многобройни текстове представляват единствената колекция от религиозни догми на агхори.
Смята се, че Кинарам е погребан в близост до река Ганг и Варанаси. Този храм е светилището на всички агхори и седалището на тяхната вяра. Пътят към пълноправен агхори садху е всичко друго, но не и прост. Той се състои от около десетина години медитация и поредица от предизвикателни ритуали. Първият етап включва назначаването на гуру, чиито команди кандидатът трябва да следва. След това всеки агхори трябва да се сдобие с човешки череп, или капала, от който да консумира всякакви храни и напитки.
Друг аспект на просветлението е начинаещите садху да мажат телата си с пепел от кремирани хора, докато медитират. По-късно учениците трябва да ядат мърша и да медитират върху трупове. След като процесът по превръщане в садху започне, на кандидатите е забранено да виждат семейството си или да се връщат в родното си място. Агхори смятат, че нарушаването на тези правила не само отвлича вниманието на последователи от истинския им път, но и се присмива на тяхната вяра. Освен около река Ганг в Северна Индия, агхори може да се видят в Непал и, макар и рядко, в части на Югоизточна Азия. Където и да отидат обаче, садху предизвикат комбинация от подозрение, страх и любопитство – смята се, че техните странни практики им дават лечебни способности.
