Чакрите са не само вътрешните стъпала на нашето психично развитие, но и средствата, чрез които се осъществява връзката ни с околния свят. Всеки път, когато обменяме информация с външната среда – независимо дали се храним, разговаряме или просто се разхождаме и наслаждаваме на пейзажа – ние отбщуваме със света на енергийните честоти на нашите чакри. Те са като своеобразни антени, „специализирани“ да предават и приемат на определена вълна. Планетата ни се намира в непрекъснато взаимодействие на енергиите и в зависимост от това какво приемаме и предаваме на вълните на всяка от чакрите, се определя състоянието им занапред.
Освен степента на общо развитие – от липса на енергия, през развитие на мъжката и после на женската енергия във всяка от чакрите (описана в поредицата „Психология на чакрите“ до момента), енергийните ни центрове имат и други характеристики. Всяка чакра се намира някъде по скалата между депресирана и превъзбудена и между прекалено отпусната и прекалено скована.
Крайните състояния на тези скали са източника на болести за психиката и тялото. Те са характерни за незрелите в развитието си чакри и се преодоляват с практикуване на йога, защото тя ни дава пътища за осъзната работа с енергиите и поставя под контрол болестните модели на енергиен обмен.
“Ти не можеш!“ например е израз на превъзбудена манипура. Това е състояние, в което манипура е концентрирала в себе си толкова много мъжка енергия, че вече не може да се спре да „консумира“ и изисква все повече и повече подхранване от енергията на манипура на другите. „Ти не можеш!“ е израз, който буквално изяжда част от манипура-чакра на човека, към който е отправен; принуждава го да се откаже от част от своята енергия и да я предостави безусловно за ползване.
Резултатът е, че подложени на енергийната агресия на свръхвъзбудената манипура, атакуваните чакри губят енергия и навлизат в състояние на депресия. Тя се проявява в превръщането на човека в „малък човек“, във все по-голямата му невъзможност да поема отговорност за себе си, да проявява решителност и да води съдбата си.
В съвременния свят “Ти не можеш!“ е универсална мантра. Тя звучи още от най-ранна детска възраст с толкова много повтаряне, че се превръща в една от любмите реплики на вътрешния ни глас. Но източникът далеч не са само родителите. Основната информация в сегашното общество протича на честотата на манипура и основното внушение на този поток е “Ти не можеш!“ Ние избираме вместо теб, ние решаваме вместо теб, ние определяме рамките (все по-ограничени) на твоята малка свобода. Всекидневието ни е изпълнено с натиск да предоставиш още и още една част от своята манипура, от същността ти да бъдеш самостоятелен. “Ти не можеш!“ е също и посланието към цялата жива и нежива природа на планетата, на която в наши времена беше иззето окончателно правото да съществува според вътрешните си закони на природното равновесие.
Парадоксално е, че колкото повече бива подхранвана с насилствено иззета отвън енергия една чакра, толкова повече се усилва превъзбуденото, патологично състояние и апетитът й да поема още, да „тегли“ още енергия отвън. В превъзбудената манипура това води до усилваща се тревожност; в насрещната, депресирана манипура – в увеличаващ се страх - как ще живея сега? Как ще се справям? Страховете и тревожността са симптоми на нарушена манипура. И те са симптомите на нашето време.
С развиването на депресията в манипура , чакрата генерира все по-малко енергия и постепенно започва да функционира само на „подаяния“ отвън. Приемането на чуждата позиция става безпрекословно; усещането за безпомощност прераства в заболявания на прилежащите към манипура органи и части на тялото – стомах, тънки черва, горната област на бъбреците, черен дроб, гръбнак… Чакрата е регресирала до крайното си, тамасично ниво на липса на енергия, което е състояние на болест и саморазрушение.
Но също към болест и саморазрушение води и състоянието на свръхвъзбудена манипура. Отправяното навън “Ти не можеш!“ рефлектира във вътрешна невъзможност за справяне с потока насила взета енергия и в изключителна тревожност, напрежение, самоагресия. Ако чакрата е скована, тя буквално се самовзривява: енергията, която не е била използвана за развитие избухва и манипура прави рязък скок към дълбока депресия. Ако пък чакрата е разхлабена, тя изпуска енергията през цялото време навън, и въпреки че се опитва да консумира все повече и повече, енергия за развитие всъщност липсва, а тревожността се покачва, докато стигне до болестно състояние.
Признаците на тази тревожност откриваме не само в хората поотделно, но и в общностите, и в цялото човешко общество. Това са признаци на безрасъдна злоупотреба с енергията на манипура, дадена ни, за да можем да осъществим развитието си на човешки същества и човешка цивилизация. Това развитие изисква да овладеем играта на манипура и да помним, че съдбата ни като човечество може да зависи дори от на пръв поглед невинната реплика “Ти не можеш!“.
Публикувано в списание „Йога за всички“
