"Загадка остават срещите му с цар Борис, Ванга, Дънов и Людмила Живкова
Комунистическият режим превърна в истински ад съзнателния живот на един от най-силните пророци в България – Влайо Жечев от новозагорското село Коньово. Той е известен като дядо Влайчо, въпреки че така почват да го наричат още преди да е прехвърлил Христовата възраст. Вече 20 години наследниците му се опитват да надникнат в тайната на агентурните разработки, да узнаят кой и за какво е донасял срещу провиделеца и лечителя, но досието му остава под ключ в архивите на Сливен, Стара Загора и София.
„Настояваме да надникнем в тази мръсотия, за да се знае истината, че дядо Влайчо предпочете да гние по арести и лагери, да бъде преследван и да се крие в нелегалност от комунистите, но да не предаде вярата си в Бог и дарбата, с която помагаше на хората”, каза пред „Торнадо” племенникът му Жечо Жечев.
…
Сред жертвите на червената репресивна машина, утвърждаваща атеизъм, попада и дядо Влайчо. През 1948 година животът му се преобръща с главата надолу. Неочаквано, без причина, без предупреждение, комунистите го пращат първо в ТВУ- Перник, а по-късно го въдворяват в Белене, където пребивава до 1953 г. Мотивите са: “извършване на незаконни работи”. “Какъв “кабахат” ми намериха. Казаха ми, че съм лъгал хората. Аз, без да отварям писмата, знам какво пише в тях, без да ме попита човек, аз знам вече за какво е дошъл”, спомня си изповедта на Влайчо неговият другар от Белене Иван Ангелов от Раднево. Народната милиция обаче го преследва почти до края на живота му през 1981 г., обвинявайки го непрекъснато в шарлатанство, плашейки го със съд, за да спре да пророкува и да лекува болни. И днес много хора си спомнят с респект и произнасят с благодарност името на пророка, което е известно и в Румъния, Гърция, Сърбия, Русия.
Из страната се разказват легенди за ясновидските му дарби, но за мнозина той е и неизвестен, защото никога режимът на Живков не му позволи да излезе на светло, а феноменът му да се изследва обективно. Мистерия за науката остават и тайните му способности, въпреки че известният учен проф. Георги Лозанов прави няколко изследователски сеанса с него в Института по сугестология, но не успява да разшифрова загадката, казва племенникът му.
Първото видение
"Пасях воловете в гората и видях война. Прибрах се в селото и казах, а те не ми вярват. Казват ми: Много знаеш...” Няколко години по-късно думите му се сбъдвт - на 15 септември 1912 г. Турция обявява война на България. Картини с предстоящи събития почват да го връхлитат почти всеки ден. Не го напускат и през 1916 г., когато отива доброволец на фронта. Там получава пак откровение и за края на войната и своето спасение. “В полунощ заспах и в полусънно състояние виждам Исус зад мен в светло сияние. Каза ми: На 30 януари ще потеглите за България, ще си отидете. На сутринта го разказах на войниците... едни повярваха, други казаха, че това е лъжа... Но моят сън се сбъдна”, свидетелства прорицателят.
Силната му дарба обаче се отприщила след тежко боледуване през 1920 г. Необикновен сън отвежда духа му в неизвестното, далеч над земята. Незнайна сила го въвежда в бяла, чиста от мрамор стая, където го очакват учениците на Господ. “... Апостолите ме видяха и ми говориха. Аз чух разговора им. Каза някой от тях: ”Ще го върнем на земята и ще му помагаме, но кой от нас ще бъде? Те избраха първомъченик Стефан. И аз тръгнах по същия път.... “, разказва Влайчо пред роднините си.
Той винаги обичал да предупреждава хората: “Аз не съм гледач, аз съм ясновидец. Казвам се Влайо. Виждам причините и последствията на нещата, минали, настоящи, бъдещи, на всички явления във времето и пространството; на хората, растенията, животните, местоположението на това, което става тук в света и на оня свят...”
Съдбовна среща
В търсене на истината чрез предсказания съдбата го отвежда при Петър Дънов. Срещата с Учителя е случайна, но повратна в живота на пророка от Коньово. Общуването с Дънов отприщва творческата му енергия. Сам започва да създава сказки на различни теми, прави първите опити за окултни тълкувания, пише стихове, реферати и откровения. В това време пророческите му умения и лечителски дарби стават феноменални.
Пред племенниците си Мария и Жечо дядо Влайчо често казвал: “Когато отида при някой болен, който вече е безнадежден според медицината, в болния гледам как първо да събудя разкаянието му от неговите, или на родителите му, или на дядовите му грехове и да плаче със сърцето си за тях. Тогава го моля да обещае да служи на Исуса, като оздравее. Тогава и аз го лекувам с моето присъствие, с моята вяра, придружена с неговата вяра”.
"Единствена утеха чичо намираше в Библията и книгите, те му бяха най-верните приятели. И днес пазя още томчетата на Лев Толстой, Маркс, Енгелс, Ремарк, Николай Рьорих, Петьофи, Махатма Ганди, попиваше знания от всеки”, твърди Мария Жечева.
Три знакови срещи
Мистериозни за обществото остават три знакови срещи от живота му. Първата е с цар Борис, само дни преди раждането на Симеон, посредник е царският звездоброец Лулчев. Следващата е през 1943 г., когато тримата най-големи пророци на България – баба Ванга, Петър Дънов и Дядо Влайчо, се събират в София.
За повода и за обсъжданите теми и до днес витаят само догадки. В сянка остава и единствената среща на ясновидеца от Коньово с дъщерята на бившия комунистически лидер Тодор Живков – Людмила. “Дарбата си дядо Влайчо никога не превърна в бизнес. До края на живота си остана безсребреник който не престъпи веруюто “Даром съм го получил, даром го давам”, разказва с вълнение племенницата му. Тя запазва и последното му послание към българите: “В реалния живот се влиза чрез любовта. Трябва да се знае, че Божественото у човека е истинският му лик... Когато обичате някого, вие обичате Бога в него... Семейството е първият обект на любовта. Вторият обект на любовта е обществото. Третият обект на любовта е цялото човечество – космосът...”
Откриха музей за пророка
Признателни вярващи откриха наскоро музей посветен на пророка в родното му село Коньово. В него са експонирани лични вещи, предмети, снимки и книги на Влайчо. Хора, които пазят спомена за него пък не спирали да изпращат и до днес свои спомени и благодарности от личните си срещи с мъдреца.
Кметът на селото се надява музейната сбирка да превърнала в притегателен център за прохождащия у нас поклонически туризъм и гости да отбиват от магистралата към Коньово. Племениците на пророка Мария и Жечо пък подготвят книга с предсказанията му."
автор: Мая Стоянова
"Остава рано сирак, но споменът за последните думи на майка му предопределят неговата съдба:”Отивам си, мило дете от този свят. На него те оставям, на Исуса. Той ще се грижи за теб. Моли се на него със сърцето си и го обичай. Словото му обичай.” 1920-1921г. е началото на ясновидството му. При него идват много хора от България, Румъния, Гърция .Със силата на своята божествена дарба и вярата си в Бог той лекува болни от охтика, туберколоза, недъгави, сакати, сваля самоубийци от въжето и ги дарява с втори живот. Хора от селото започват да протестират, че се носят болести и той построява няколко скромни стаички на една от бащините си ниви извън селото, където продължава да приема хората, потърсили неговата помощ. Нижат се годините, променят се времената, а с тях идват униженията и страданията на един от най-големите пророци на България.Цели 5 години този свят човек е преживял адът в лагерите на комунистическата власт – в Перник и Белене. Не го оставят на мира и след излизането от Белене."
(nova-zagora.com)
"Безсребреникът дядо Влайчо е един от най-добрите български ясновидци, но въпреки това през целия си живот не е взел и стотинка от хората, на които е помагал...Едва 10-годишен, Влайчо предрича Балканската война, а по-късно обикаля страната и казва кой от мъжете ще се върне от фронта жив и здрав и кой – не. Пророкувал е дори на бойното поле като доброволец през далечната 1916 година.
Интересен е фактът, че след завръщането си от фронта станал последовател на Петър Дънов. 4 години след това – през 1920 година, той се почувствал зле и се затворил в една малка стая. Там духът му го напуснал за един ден и една нощ, издигнал се на един метър над земята, а после напуснал и къщата. След дълго лутане, стигнал до мраморна стая, където благ глас му казал, че вътре в стаята един до друг седят учениците на Господ. На следващия ден той се събудил и казал: „Ако ме бяха намерили в това състояние, сигурно щяха да ме помислят за мъртъв и щяха да ме погребат“.
Един месец след тази странна случка, Влайчо лежал тежко болен на легло, но през това време ясновидските му способности се засилили. Той започнал да помага на стотици хора с неизлечими болести, откривал изчезнали предмети и хора, като никога не пропускал да се помоли на Бог. При него идвали както хора от страната, така и от чужбина…”
(bgbook.dir.bg)
"- Сред имената на големите ясновидци е и дядо Влайчо – кой е той и защо не е познат на широката аудитория?
- Става дума за един много интересен човек с пророчески способности – дядо Влайчо Желев. Сега събирам материали за него. Леля Слава е от Нова Загора, а той – от с. Коньово, на 12 км от нейния град. Любопитното при него е, че той е най-преследваният от пророците, от хората със свръхспособности в България. Той е от обкръжението на Учителя Петър Дънов. Ванга са искали да я пратят в Белене или в Ловеч да чука камъни. Спасява я Людмила Живкова. Когато преследват леля Слава, я спасява министърът на отбраната генерал Иван Михайлов, защото излекува двамата със съпругата му.
В откъснатото в провинцията село над дядо Влайчо не е имало кой да сложи чадър за защита. И той минава през лагерите - през Белене, през Куциян, през мина Перник, мина Качулка... затова, че е предсказал смъртта на Георги Димитров. Той предвижда деня, месеца и годината много преди да умре Вождът. И когато това се случва на предсказаната дата – го определят като агент-провокатор, който работи срещу системата и внася вражески настроения. Многократно е заплашван, че отново ще го приберат, ако не спре да се среща с хора. Карат го да подпише документ, че е мошеник и шарлатанин, той отказва. На полицая, който го заплашва, дядо Влайчо казва - ще докажа, че не съм мошеник, питай ме нещо. Трябвало да познае числото, което полицаят пише на гърба на кутия с цигари. Дядо Влайчо се концентрирал и след малко казал числото. Полицаят не могъл да повярва и за дядо Влайчо Желев отново няма мир. Тръгва от град на град, от село на село, като апостол, пребивава при дъновисти, при приятели, при разни хора, които го крият. Дядо Влайчо вижда и края на комунизма. Умира през 1982 г., на погребението му идват над 600 души от различни селища, което е било шок за властта по онова време.”
(интервю с Христо Нанев- blitz.bg)
Източник: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?app=blog&blogid=169&showentry=3830
