Хлябът като универсална метафора, или историята на една успешна социална инициатива
Автор: Асен Георгиев
С добра закваска
Преди малко повече от година Надежда и екипът й стигат до идеята, че ако искат да развиват устойчиво дейността на хлебните къщи, трябват да измислят как да ги финансират. Така се ражда планът за развитие на социално предприятие, което впоследствие да се превърне в социален франчайз, който да излезе извън пределите на България. Преди месец и малко отваря врати първата хлебна къща-фурна. Тя е в Габрово. В момента Надежда работи усилено върху следващия обект, който ще бъде в София. И докато този в Габрово е по-скоро експериментален, създаден с малко средства, то софийският ще е "друга работа". Той ще се намира в построено специално за целта помещение на два етажа с голяма пещ по средата на първия и висок 5 метра таван. Планът е софийската хлебна къща-фурна да отвори врати в средата на 2014 г.
"В момента, в който станат повече от една, вече започваме да развиваме модела ни на социален франчайз, който не съществува в България и дори в света има много малко добри примери", обяснява плановете си Надежда Савова. "Целта е да се изнесе една социална иновация извън пределите на България, така както хлебните къщи вече се изнесоха по света като модел на вид социален и културен център", добавя Савова.
Софийската хлебна къща в сравнение с габровската ще бъде много по-пълна. "Тя ще олицетвори идеята ни за франчайз, който искаме да развием извън България", казва Савова. За начало ще са нужни поне четирима служители, които ще бъдат наети от уязвими групи - роми или младежи, излизащи от социални институции. Двама хлебари, един продавач и един "социален аниматор", или с други думи човек, който ангажира посетителите чрез творчески дейности.
Към момента хлебната къща-фурна в Габрово се развива добре. В нея работят трима чираци, които са от дома за деца без родители в града. Хлябът струва 2 лв., но въпреки това много хора са склонни да купуват. Защото е вкусен и защото са наясно със социалната дейност, за която се харчат спечелените от продажбата му пари. Идеята на Надежда е чрез стопанската дейност да се финансират всички изцяло социални дейности, което се случва и в момента.
Остров на спокойствие
Хлебните къщи обаче са привлекателни не само за хората в малките градове и представителите на маргинализирани групи. Според Надежда Савова те са еднакво интересни и за градските хора, които работят по цял ден пред компютър. Точно това е таргетът на софийския обект. Там всяка вечер ще се провежда т.нар. Хлебен Hour (по подобие на Happy Hour), където всеки ще може да отиде, да свали вратовръзката и сакото, да запретне ръкави и да помеси хляб в компанията на група непознати (поне в началото). Хората, които цял ден са работили на компютър, ще имат шанс да се разчупят, да развият друга част от мозъка си. "Ние развиваме творческото мислене на хората, като ги изкарваме от традиционния контекст на работата им и ги вкарваме в съвсем друга ситуация, друго време, пространство, с аромат, спокойствие, тишина и огън", обяснява Савова.
Месенето на хляб обаче няма да се случва само по време на Хлебния Hour вечер. "Всеки ще може да разпознава хлебните къщи и това е нашият уникален бизнес модел, който искаме да развием във франчайз, по това, че хората ще имат възможност да месят хляб заедно във всеки един момент", разказва Савова. За целта е отделен целият втори етаж на сградата, в която ще се намира обектът. Там ще се намира обучителният център, където през целия ден ще могат да влизат хората - баба с внуче, майка с дете, млади професионалисти, "избягали" в обедната си почивка, и други. Те ще имат избор. Дали просто да закупят нещо за обяд, или да си го замесят сами. Най-тънките хлебчета тип пърленки например ще могат да се замесят и изпекат за по-малко от 10 минути. И това е просто още една идея за социалните функции на хлебните къщи.
Източник: http://www.capital.bg/vestnikut/capital/k2014/istorii/2013/12/21/2207681_zameseno_s_ljubov/?sp=2#storystart
