Снимка:
Седемте рилски езера са подложени на невероятен натиск от струпването на много хора в местността и ако не се предприемат спешни мерки, те ще загинат, алармираха еколози. На всеки 17 минути в летните месеци лифтът бълва по 360 туристи. В най-активните дни през юли и август на езерата се качват по 6000 души на ден.
„Пътят от хижа „Рилски езера“ до петото езеро Бъбрека вече прилича на автомагистрала „Тракия“, шегуват се туристи, които са изненадани от стълпотворението в събота и неделя.
| Сега съм у дома, в сърцето съм на Рила. Световните злини, тревоги са далеч - за тях е тя стена до небеса турила - усещам се добър, почти невинен веч. Духът ми се цери след жизнената битва, вкушавам сладък мир във песни и молитва. Иван Вазов - 1891 г. "При Рилския манастир" |
„Горе вече няма трева и има две педи прах. Тази прах се стича в езерата и ги затлачва“, твърди Иван Станимиров, който се представя като редовен турист. Екологът Петко Цветков от фондация „Биоразнообразие“ потвърждава тези опасения. „Има ерозия на почвения слой. От това свличане на пръст и пясък езерата се запълват постепенно и се заблатяват“, обясни Цветков.
На всеки метър в района на езерата има турист, изчисли Павел Димитров. От тези
6000 души на ден
които шетат из района, само 20% да решат да облекчат физиологичните си нужди, това означава огромно замърсяване, притесняват се еколозите. Едно от най-потърпевшите е второто от рилските езера, известно като Рибното. На брега му се намира старата хижа, а над нея се разполага лагерът на Бялото братство, който има разрешение за 300 палатки. За събора на братството между 19 и 21 август около лагера и на платото на Бъбрека се събират близо 4000 души, за да проследят прословутата паневритмия. Заради по-лесния достъп с лифта тази година се очакват дори повече хора, съобщиха организатори.
От няколко години Рибното езеро е замърсено с водорасли, но сега те вече превзели и територията откъм хижата. „Миналата година един човек прояви самоинициатива и за един час обра около 20-30 кв. м от водораслите в езерото“, разказа хижарят Павел Танинчев. В началото той дори помислил, че човекът плува. В Седемте рилски езера плуването е забранено. Хора от Бялото братство, които пият чай на брега му, разказват, че Петър Дънов го наричал Българското езеро. Казвал им да следят какво се случва с него. Същото щяло да се случи и с България.
Ако е замърсено
значи и нещата със страната не вървят добре. Еколози се тревожат, че инспекторите от парк „Рила“ не успяват да контролират района около езерата, защото тяхната основна функция е да спират автомобилите на 1800 м надморска височина. Някои от езерата са на 2300 м. Идващите туристи се къпят в езерата, перат си чорапите, дънките и маратонките, вътре влизат и кучетата им. Наоколо се правят трапези, от които след това остават огромни купчини отпадъци.„Ако не се вземат спешни мерки, езерата загиват“, предупреждават еколозите. Миналата година са отчетени продажби на 115 000 лифткарти в двете посоки.
Искат забрана на лифта
Три са основните искания на еколозите, за да се запази районът на Седемте рилски езера девствен. Нужно е на първо място да се преосмисли необходимостта от този лифт, каза Петко Цветков от фондация „Биоразнообразие“. Като втора мярка те искат да бъдат поставени дървени скари и дървени мостчета там, където се движат хората, за да се предотврати пряко свличане на земни маси в езерата. И като трета мярка настояват за строг контрол върху броя на хората в района, обясни Цветков.
Ако лифтът не бъде премахнат, еколозите настояват да се ограничи броят на хората, които могат да се качват с него. Тъй като изтече 10-годишният план за управление на Национален парк „Рила“, обявена е процедура за осъвременяване на плана, който трябва да бъде приет за следващия десетгодишен период. Тъкмо в него трябва да се определи концентрацията от хора в парка, която да не нарушава екоравновесието. Еколозите се притесняват, че се бърза с написването на този документ, а той изисквал повече време.
| КОМЕНТАР Широко затворени очи Надя ТОНЕВА Циркусът на Седемте рилски езера е уникална световна гледка. Заслужава си да се види. Лошото е, че лифтът качи много случайни хора горе, които замърсяват природата. Хубавото е, че дори за един ден човек може да се потопи сред величието на планината и да види колко дребни са проблемите и злобата в ниското. При такова струпване на стотици и хиляди на едно място е редно да се помисли за нормални битови условия. Туристите сега приклякат до клековете и се перат в езерата. Така наречената нова хижа беше превърната в луксозен хотел, в който нощувката през август е 120 лв. за двойна стая, а шкембе чорбата е 4,50 лв. На входа й пише нещо в стил „бедните туристи са нежелани“. Тя се води към дупнишкото туристическо дружество. За старата хижа години наред се спира суперважният проект за водоснабдяване и канализация по конкурентни причини. Тя се води към самоковското туристическо дружество. Основният поток сега там посещава тоалетните, които са външни и без хигиенни условия. Лагерът на Бялото братство също разчита на тази хижица. На 2000 м надморска височина държавата отсъства от дълго време. Дано новият екоминистър посети Рилските езера като турист. И да види абсурда, в който сме опаковали това национално богатство. Природата трябва да се пази. Но все пак живеем в XXI век. |
Хиляди от цял свят се събират за събора на Бялото братство
За събора на Бялото братство на Рила, който се провежда от 19 до 21 август, идват по няколко хиляди души от цял свят. Най-многобройни са групите от Франция и Русия, но почти всяка година около езерата може да се срещнат хора, долетели от САЩ, Канада, Латинска Америка и дори Австралия. Особено трогателна е гледката как тези пътешественици си поръчват любимата боб яхния на хижата край второто езеро, а още по-трогателно е как пеят на български песните, дадени от Петър Дънов, без да могат да говорят езика ни. Заради струпването на много хора лагерът на братството в тези дни се пука по шевовете, разраства се в посока хижата, а вътре в нея всяко свободно място се застила с дюшеци, за да могат хората да пренощуват, тъй като нощем температурите падат до нулата. За първи път Дънов извежда свои ученици на езерата през 1928 г., а от следващата година започват редовните лагери тук, с малки прекъсвания през 1933 и 1934 г. И до днес с бели камъни е оградено мястото, където самият Петър Дънов е разпъвал своята палатка. Чешмата, от която туристите наливат питейна вода, е наречена Ръцете. По-възрастните хора от братството разказват, че мраморните ръце, от които всеки утолява жаждата си край второто езеро, са ръцете на Учителя. Той лично е посочил мястото, където има питейна вода, а учениците му каменоделци изградили чешмата. Тази вода се смята за много лековита. Наричат чешмата златна - районът над нея, оттатък връх Харамията, някога е бил притегателно място за златотърсачите.
Дънов казвал, че около чешмата има изобилие от ултравиолетови лъчи. Днес там има място, на което йогите или всеки, който желае, може да застане и да медитира. До чешмата се намира огромен непоклатим камък, който тежи няколко тона и сякаш е кацнал на хълма. Легендата разказва, че учителят, който изнасял своите беседи си край извора, го клател с бастуна си.
Хора от страната и от цял свят се стичат на това място не само заради уникалната природа, но и заради мистиката на това място. Учението изисква от учениците и от туристите изключителна чистота. Много често може да се видят хора, които събират в торби боклуците на тези, които са минали преди тях. След пускането на лифта и нахлуването на случайни хора в планината става невъзможно тя да се държи в изрядна чистота.
Любопитното е, че Дънов е виждал бъдещото пренаселване на района и дори е предупреждавал, че след 2000 г. тук ще кацат хеликоптери. Не само от Авиоотряд 28, но и от частни фирми вече предлагат тази услуга.
Любопитното е, че Дънов е виждал бъдещото пренаселване на района и дори е предупреждавал, че след 2000 г. тук ще кацат хеликоптери. Не само от Авиоотряд 28, но и от частни фирми вече предлагат тази услуга.
Голямата паневритмия, която се играе на платото край петото езеро - Бъбрека е основната атракция за туристите на 19 август. Тя се играе в три кръга, като в най-вътрешния кръг се включват тези, които са най-навътре в учението и знаят танца най-добре. Те задължително са облечени в бели дрехи. В най-външния кръг често влизат да играят туристи с цветни дрехи и с неуверени стъпки.
На 19 август църквата по стар стил чества Преображение Господне, а Бялото братство отбелязва началото на Божествената година. Християните вярват, че в нощта срещу Преображение, също както и на Богоявление, в небето се отваря Божията врата и сам Господ се показва на нея. Само праведният може да види тази врата и каквото си поиска в този миг, Господ ще му го даде. Даже по-рано майките са държали децата си будни, карали ги да гледат към небето, дано видят, когато се отворят небесните порти, та да се помолят за голямо богатство и късмет. Хората, които идват на Седемте рилски езера, също вярват, че в този ден ще получат изцеление и здраве. А в нощта на пълната луна преди празника в пълно мълчание отиват до езерото Близнака, за да чуят симфонията на небесните сфери. Вярва се, че там е вратата към Агарта.
„Само в чистотата можем да чуем говора на планината“, обичал да казва Дънов на учениците си. Днес тези думи често могат да се чуят от възрастните хора, които правят забележки на младите.
(в. Преса, печатно издание, брой 209 (560) от 03 август 2013)
