Политическият философ Корнелиус Касториадис посочва въображенито като една от основните харектеристики на човешкото същество. Способността да проектира визия и идея в бъдещето и да ги превръща в реалност. Поставено в среда на доминация, ескплоатация и потисничество, същото това въображение може да служи и за пресъздаване на системната несправедливост под формата на жестокост и варваризъм. Да убива, измъчва и дехуманизира своите събратя, да разрушава и постиска с жестокост други същества, превръщайки ги в обект на своите желания и прищевки. От затворите за човеци до тези за други живи същества, проявленията на необяснима и нелогична жестокост са функция на обществената система, която изгражда характера ни като социални животни.
Превръщането на животни в развлечение за задоволяване на егоистичните нужди на човека, както и затварянето им в клетки, изтръгването им от естествената им среда, равносилно на мъчение, е несъмнено пример за една от сферите, в които човека е проявил неоспоримо тъмно въображение. Експлоатацията на едно същество над друго такова не може да бъде отделена като феномен от експлоатацията на човек от човека, защото е продукт на същите социални отношения, подчинени на логиката на доминация и контрол. Именно затова, така нареченото движение за освобождение на животните е неизменна част от движението за освобождение и еманципация на човека.
Преди дни малката централноамериканска република Коста Рика обяви, че ще затвори всичките си зоологически градини. Това е част от политиката на страната за “нула клетки”, според която контактът между животни и хора трябва да става само в естествената среда на първите. Същата страна официално закри армията си през 1949 и превърна деня на закриването й в национален празник.
Дали нямаме какво да научим от тях?
Източник: http://levimisli.wordpress.com/2013/08/19/%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82/
