Най-тайнствения ръкопис в света

Радиохимици отраничиха списъка на евентуалните автори на най-тайнствения ръкопис в света

Учените по целия свят не могат да дешифрират ръкопис от началото на XV век. Не могат да разберат нито една дума. Вярно е, че въпреки всичко, сега бихме могли да определимдесетилетието, в което е написан. Този манускрипт е наричан още "Свещения Граал."

Още по темата: http://zahariada.blog.bg/history/2011/07/05/osemte-shifyra-neotkriti-i-dosega-2-ot-2-chasti.777394

Кликнете върху ръкопис за да разгледате цялата книга.

Ръкописът, над който си блъскат мозъците учените по цял свят, се съхранява в библиотеката за редки книги и ръкописи Beynike в Йейлския университет. Тъй като не е установен, нито автора, нито заглавието, ръкописът в библиотеката е бил регистриран под наименованието MS 408.
Да разгадаят какво е написано в тази книга, са се опитвали много. Например, в началото на 1950 г., група от криптоаналитици от Управлението за национална безопасност на САЩ са прекарали няколко години в напразни усилия да "разбият" кода на ръкописа. Но кодовете от XV век за съвременните криптография е много лесна задача.
Историята на намирането на най-интересния ръкопис в света е следната. Ръкописът е кръстен на един американски търговец на книги от полски произход, Филфрид Войнич (съпруг на Етел Лилиан Войнич, от автора), който го придобива през 1912 година. И първият точно известен собственик на книгата е Георг Бареш, пражки алхимик от XVI век. Войнич през 1912 г. купува тридесет ръкописи, включително този, който сега носи неговото име. През 1961 г. книгата е продадена от вдовицата му, Етел Лилиан Войнич на друг книготърговец, Ханс Краус. Не можейки да намери купувач, през 1969 г. той предал ръкописа на Йейлския университет.

Кръгът на авторите се стеснява

Въпреки, че опитите на учените да разберат смисъла на това, което е написано, все пак това, онова са успели да разберат. В нова статия, посветена на анализа на книгата, сътрудници на Университета в Аризона съобщават, че са успели да определят възрастта на книгата. Радиовъглероден анализ показва, че пергаментът е направен между 1404 и 1438 година. Грег Ходжинс от университета на Аризона, заявява: "Фактът, че анализът се прави малки части от ръкописа, взети на случаен принцип от четири различни места на книгата, заявил, че новите вставки в нея няма." Анализът на мастилото, с което е написан ръкописа, показва, че неизвестния автор е писал върху свежа кожа. "Това е много важен резултат - казва професор Гонсало Рубио от Университета на Пенсилвания. - Първо, анализът показва, че ръкописът не е фалшив. Някои експерти смятат, че книгата е написана от самия Войнич. Сега ние сме сигурни, че не е, това е истински артефакт от началото на XV век ".
В ръкописа има множество рисунки. "Тези рисунки, направени с зелено, кафяво, жълто, синьо и червено мастило са уникални," - казва Рубио. И тъй като азбуката на ръкописа няма никаква визуална прилика с всички известни писмени системи, а текстът все още не е дешифриран, засега единствения ключ към неговото съдържание са илюстрациите. Както може да се предположи, ръкописът е научна работа със секции по ботаника, както и използването на билки, астрономия, биология и фармация.

На какъв език е написан?

И все пак основната задача е да се разбере какъв език е използван за написването на ръкописа.Учените са идентифицирали някои от буквите, по форма приличат на букви от азбуката. Те са около25. "Структурата на текста, от една страна, е характеристика на естествените езици, а от друга - доста необичайно в синтаксиса, - казва професорът Рубио, специалист по древни езици. - Например, в книгата почти няма думи по-дълги от десет букви, и почти няма едно и двубуквени думи. В рамките надумата, буквите са разпределени по особен начин: някои знаци се появяват само в началото надумата, а други едва в края, а някои винаги по средата ". Има някои случаи, когато се повтаря една и съща дума три пъти подред. Думи, които се различават само с по една буква, има необичайно често.Целият "речник" на ръкописа на Войнич е по-малък, отколкото би трябвало да бъде, за "нормален"набор от думи за книга.

Шифър, стеганография или микрография?

В момента има няколко теории за това какво представлява "ръкописа Войнич". Един от тях е теорияна "буквения шифър" Тя казва, че ръкописът съдържа смислен текст на някой европейски език, койтое бил преднамерено разместван в нечетима форма, а го показва в азбуката с помощта на код. Другатеория е на така наречената микрография. Основната идея е, че видимия текст е безсмислен, новсеки един от символите е на печатен текст, който се състои от малки линии, разпознаваем само приувеличение. Тези линии вероятно формират второто ниво на четене на ръкописа, което съдържасмислен текст. Третото теория е стеганография. Тя се основава на предположението, че текста в книгата в по-голямата си част няма смисъл, но съдържа информация, която е скрита в финитедетайли. Така например, втората буква от всяка дума, броя на буквите на всеки ред и т.н.

Засега най-странният ръкопис на планетата не се предава

През 2003 г. д-р Гордън Rаг, професор от Кийлския университет, показва, че текста е с характеристики идентични с ръкописа на Войнич, може да бъде изкуствено създаден. Той използва така наречените "решетка на Кардано" - инструмент за кодиране, изобретен през XVI век и предназначен да скрива тайни съобщения в друг текст. Обаче, текстът създаден в резултат на експериментите на Раг, не са с едни и същи думи и с честота на повторение, които се наблюдават в този ръкопис. Сходството на текста Ragg с текста в ръкописа Войнич, е само визуален, а не количествен.
Теорията на стеганография се споделя и от професор Рубио. Все пак, ако това е така, имайки предвид изключителната сложност на шифъра на книгата, да се разгадае значението му е една много трудна задача. Рубио заявява, че сложността на изучаването на ръкописа е във факта, че то просто не може да се сравни с нищо, че в света няма нищо подобно.Професорът е убеден, че трябва отново да събере екип от лингвисти, компютърни специалисти и криптолози готови да се борят с тайната на ръкописа. "Но можем да работим върху този проблем, 30 или 40 години, и нищо да не се получи" - скептично отбелязва Рубио.
Докато ръкописът е от най-странните на планетата, няма да се откажа.

The Voynich Manuscript: will we ever be able to read this book?

Източник: http://zahariada.blog.bg/history/2011/08/01/manuskriptyt-na-voinich-nai-tainstveniia-rykopis-v-sveta.794202