Публикувано от АГРО УИКЕНД на Февруари 25, 2013
Милен Стоянов, председател на Българска асоциация Биопродукти
Съседна Румъния ни изпревари и в този сегмент
Александра Джандева
a.dgandeva@abv.bg
Г-н Стоянов, преди дни се върнахте от най-голямото изложение за биопродукти BioFach, разкажете какво видяхте в Германия?
BioFach съществува от 13 години и е най-голямото в света. Знаете, че там реално не се продават стоки, а се залага на дегустационни щандове. Това е място основно за бизнес контакти между самите изложители. Тази година България се представи с фирми, които предлагат етерични масла, семена, замразени плодове и зеленчуци, ядки, чайове, млечни продукти и други. Имаше страни от цял свят – освен пионерите в биоземеделието в Европа, които се занимават с това още от 50-те години на миналия век – Германия, Австрия, Швейцария и Холандия, на изложението със свои щандове се представиха Турция, Индия, Китай, Мексико,Гана, ЮАР и още много други държави.
Разбрах, че тази година BioFach е било посветено на Румъния, реални ли са всички хвалби, които слушаме за тяхното биоземеделие през последните години?
Ще дам само един пример – румънските щандове бяха поне 4-5 пъти повече като площ в сравнение с нашите. През 2012 г. например, там са произвели 3 500 тона биологичен мед. У нас, както знаете се смята, че ориз може да се гледа само в Южна България. В Румъния, която е още по на север, през 2011 г. е имало 1721 хектара биологичен ориз. Интересното е, че северната ни съседка изнася диви култури за Германия, Италия, Франция, Белгия, Гърция и забележете – и за България. Освен това там има запазени диви круши и диви ябълки, което не е така у нас.
За какви проблеми разказаха страните, които се занимават от години с биоземеделие?
Техните проблеми много малко се различават от нашите. В Полша например, 660 хиляди хектара са заети с биологично земеделие, а производителите са 26 500 души. И при тях проблемите са високата цена на продуктите, слабата информираност на потребителите, фермерите не са достатъчно запознати с ефекта върху природата. Поляците оценяват тези 26 500 производители като малко. Казват, че има нужда от научни изследвания в областта на биологичното земеделие за подобряване качеството на продуктите. Предлагат и вариант за намаляване цената на продуктите с помощта на груповото сертифициране. В Полша за биологично земеделие се говори в училищата и университетите. Имаше идея и за обща европейска база данни на хора и организации, които подкрепят биоземеделието. В Полша искат и подкрепа на локалните биопроизводители, за да могат да продават продукцията си в своя регион и да не харчат пари за транспорт, като по този начин всъщност се спира купуването на вносни стоки. В Холандия казват, че трябва да се създаде доверие и устойчивост на екологично-социалните мерки. Там говорят и за използване на вторичните продукти от биоземеделието, например кюспето, което остава след направата на олио.
Коя е новината тази година от BioFach?
Всички страни отчетоха, че имат ръст на биопроизводството и то през последните години, точно по време на кризата. Това не важи в еднаква степен за всички, но производителите масово разказват, че търсенето изпреварва предлагането. В това отношение България има невероятен късмет, защото преди нас държавите от Западна Европа са проправили пътя, създали са пазарната ниша за биопродукти и сега от нас се иска само да надграждаме и да вървим нагоре. Пак ще дам един пример – от няколко месеца българска биологична фирма изнася мляко за пиене, не за къде е, а за Франция. На изложението същата фирма беше донесла боза и всеки втори, който я опита я хареса, което показва страхотен потенциал за този продукт.
Видяхме как работят другите, сверихме си часовника и започваме да мислим как да подобрим маркетинга, как да представяме на клиентите рекламните материали, как да събираме информация, как да водим успешни преговори.
Достойно ли се представиха нашите производители?
Огромна част от това, което се предлага в другите държави като суровина, ние също го имаме. Проблемът е, че предлагаме много малко преработени продукти, което не важи за другите държави. Преработването до крайни продукти е слабото ни място.
Предстои изложението АГРА през март, на което тази година ще има и силен биоакцент, какви са очакванията ви?
Тъй като идват много земеделски производители, надяваме се да спечелим поне част от тях за каузата на биологичното земеделие. Ще търсим контакт с всеки, който се спре при нас.
Вече се събира и работната група към МЗХ за новата ОСП, разкажете повече за какво ще настоявате?
Едно от нещата, на които държим, са зелените плащания и по-конкретно на предложените 30 %. Важно е да кажа, че ако не се платят, не е орязване на субсидията, а ако се платят, това е бонус. Другото, което много искаме да се случи, е развитието на Местните инициативни групи (МИГ), защото това е начинът хората да получат препитание на село и да спрат да бягат от там. А такъв интерес има, вече знам за немалко млади хора, които са зарязали бизнеса си в градовете и са отишли да живеят на село. Ако МИГ заработят добре, значи сме спасили не само българското село, но и бъдещето на България. Искаме и възможно най-голям процент по Ос 2 да се отдели за биологичното земеделие.
Впечатленията ми са, че евродепутатът Мария Габриел се държи много адекватно, защитава добре позицията на България и то по начин, който да не ощетява малките за сметка на големите.
Докога ще пазаруваме биопродукти по партизански начин и на ръба на закона ще стоят биопроизводителите, които трудно намират място на рафтовете в магазините?
В София сме на финалната права, за да се създаде фермерски пазар за биопродукти. Продължаваме преговорите за пазара Заимов. Водим разговори и с едно от общинските дружества, което отговаря за пазарите в София. Идеята е да се ремонтира из основи един от столичните пазари и той да се превърне в биопазар.
Как започна 2013 за асоциацията, която представлявате?
Наскоро имахме реорганизация, след която започнаха да се появяват нови желаещи да членуват при нас. Обаждат се всяка седмица поне по 4-5 човека, което много ни радва. Ако някой се занимава с биологично земеделие може да дойде на общото ни събрание на 6 март в Пловдив, по време на АГРА 2013.
Често има коментари, че с биоземеделие у нас се занимават малко хора и гласът ви е слаб?
Точно в това е силата ни. Мисля, че днешните критерии за малко и голямо стопанство скоро ще бъдат преоценени. Тезата е, че днес сме дребни, но има и друга, която казва, че точно ние ще оцелеем. Малките земеделци днес, са бъдещето утре. Време е да се научим да мислим дългосрочно. Всички разумни хора по света планират без изключение. Според мен у нас трябва да се планират конкретни мерки за преход към биологичното земеделие на ниво държава, като периодът включва новия програмен прозорец на ОСП – 2014-2020 г. Това, което ЕС даде като средства е добре дошло, но трябва да мислим много повече. Не говоря толкова за пари, колкото за научни разработки, разпространяване на резултатите от тях и прилагането им в практиката. Сега не сме заплашени от завоеватели, а от това, което ни очаква, след като горивата изчезнат.
________________________________________________________________________________________________________
Визитка
Милен Стоянов е роден на 11 август 1968 г. Завършил е Националния военен университет „Васил Левски“ във Велико Търново със специалност инженер по електроника, а по-късно и икономика в УНСС. Занимава се с пчеларство от 2001 г., а от 2005 г. с биологично растениевъдство в село Мало Пещене, където обработва 300 декара. От 2012 г. е председател на Българска асоциация Биопродукти.
26 февруари – 4 март 2013 г.
