В Испания на около 100 км. източно от Севиля се намира малък град с 2700 жители, наречен Мариналеда. Това е един от многото земеделски градове в провинция Севиля, заобиколен от километри равни обработваеми полета. Това, което различава Мариналеда от всички други места в Испания, а може би и в Европа, е, че през последните трийсет години тя е център на постоянна работническа борба, място; където се е появил жив, развиващ се и реален социализъм. Имах късмета да посетя града миналата седмица, във време на дълбока икономическа криза и политически цинизъм, и бях крайно удивен от уникалните му социалистически постижения.
През 70-те и 80-те години на миналия век, с борбата за работни места и за по-справедлива земеделска система, работниците на Мариналеда многократно окупират и изземват обработваема земя от местните собственици и техните типични за региона обширни имения. Окупационните действия се ръководят от млад, харизматичен, радикален социалист на име Хуан Мигел Санчес Гордильо, който е начело на Sindicato de Obreros del Campo (SOC, Синдикат на земеделските работници). През 1979 г. Активисти на синдиката основават Colectivo de Unidad de los Trabajadores - Bloque Andaluz de Izquierdas (CUT, Колектив за единство на работниците – Андалуски ляв блок), за да участват в местните избори през 1979г. Представяйки радикална социалистическа платформа за земеделски реформи, представителите на Колектива веднага печелят изборите и Санчез Гордильо става alcalde(кмет). Оттогава партията печели мнозинство на изборите в продължение на трийсет години. През 1986 г. колективът става част от Izquierda Unida(Обединено ляво), главната политическа коалиция на социалистически/комунистически/зелени партии в Испания. В градския съвет на Мариналеда в момента има седем съветници от Обединено ляво и четири от реформистката Partido Socialista Obrero Español (Испанска социалистическа работническа партия). Хуан Мигел Санчес Гордильо, който обикновено носи палестински keffiyeh (шал), който е получил като подарък по време на посещението си в Палестина, е учител по история в града и, освен че е alcalde, е депутат от Обединено ляво в Андалуския парламент, национален говорител на Колектива за единство на работниците и секретар за жилищния фонд на Федералния изпълнителен комитет на Обединено ляво.
Мариналеда влиза в новините, когато работниците от града успешно завземат 3000 акра земя от дука на Инфантадо през 1991г. El Humoso, както е известно имението, е предадено на местните жители и сега включва осем земеделски кооператива, в които работят повечето хора. Дейността на кооперативите е предимно трудоемко производство на култури като артишок, чушки, боб, както и царевица и маслини. Заплатата на всички работници е еднаква – 47 евро за шест и половина работни часа на ден. За сравнение, в областта около Мариналеда голяма част от земеделието произвежда слънчоглед и пшеница, култури с голяма възвращаемост на капиталите. Според официалните статистики в града има 130 регистрирани безработни, което във време на дълбока икономическа криза и безработица в Испания, е може би най-ниско в цялата страна. На практика всички имат работа. Мариналеда е добър пример за това как обществената собственост и заетостта вървят ръка за ръка.
Освен радикална земеделска реформа Мариналеда разработва и уникална форма на истинско социалистическо разпределение на жилищата. За разлика от типичните яростни спекулации и финансова лудост, съсипали испанския пазар на недвижими имоти, голяма част от качествените жилища в Мариналеда са построени от самите местни хора, които впоследствие ги купуват на минимална цена. Жилищата са построени на общинска земя, с материали, предоставени от местните и регионалните власти. Местните хора плащат само 15 евро като същевременно работят определен брой часове на месец за строежа на къщите. Има ясно споразумение, че те не могат да продават къщите в бъдеще. Така собствениците нямат ипотеки и няма възможност за финансови спекулации. Работата на хората по строежа на жилищата се обръща в надници, които се изваждат от разходите по изграждането. Съветът провежда серия обучения по зидарство, електротехника, водопроводни дейности, дърводелство и екологично земеделие, знанията от които се използват по програмата за социално жилищно настаняване.
Пример за социалистическата идеология на Мариналеда и вярата, че властта трябва да бъде в ръцете на местните хора, са организираните от градския съвет общи събрания, на които между 400 и 600 души от местните хора се срещат от 25 до 30 пъти на година, за да изкажат тревогите си и да гласуват по различни въпроси. Провеждат се и събрания по места – на определени улици или в квартали на града, когато възникнат въпроси. В допълнение, съществуват групи за действие по определени въпроси като културна програма, фестивали, градско планиране, спорт, екология и мир. Друг пример за този тип местна демокрация на съвета е въвеждането на "бюджети на участието" - всяка година предложените от съвета инвестиции и разходи се предоставят на местните хора за обсъждане. По време на "Червените недели" местните полагат доброволен труд за облагородяване на улиците, градините, къщите и друга съществена работа, с което не само подобряват средата си, но и събуждат колективното съзнание на хората от района.
Друг пример за радикалната социалистическа политика на града е решението да няма местни полицейски сили, взето от съвета преди няколко години, което означава, че могат да бъдат спестени значителни финансови ресурси (около 260 хиляди евро на година), които да бъдат използвани за по-полезни социални услуги. Това вероятно е уникална политическа позиция за Испания, ако не и за цяла Европа, и изглежда е успешна.
Посещението ми в Мариналеда наистина беше кратко и ми остави отделни впечатления, но социалните услуги и образованието изглеждаха впечатляващо. В града има модерни училища, здравен център с пълно оборудване, за да не се налага хората да пътуват, за да получат обичайното лечение, оживена ayuntamiento(сграда на съвета), модерен и добре оборудван спортен център, домашен патронаж за възрастните, пенсионерски клуб, голям културен клуб, басейн, футболен стадион и безукорно поддържан природен парк и градини. Може би най-впечатляваща е детската градина, която работи от 7 сутринта до 4 следобед и струва само 12 евро на месец на дете, които включват закуска и обяд за децата – огромна помощ за работещи родители. Обхватът на социалните услуги далеч надхвърля очакванията за град с население само 2700 души.
Градът също така има собствена радиостанция и телевизионен канал, отговарящи на нуждата от противовес на консервативните мейнстрийм медии. Заедно с най-различна музика, разговори, новини и културни предавания, радио/телевизия Мариналеда популяризира една алтернативна идеология, основана на солидарност, щедрост и колективен дух. Радиото и телевизията са важен аспект от политиката на съвета по отношение на разпространението на алтернативни политически философии, основаващи се на радикална социалистическа мисъл и различни солидарни акции, особено за подкрепа на борбата в Палестина, Западна Сахара и части от Латинска Америка. Докато се разхождах из града видях улици, наречени на Че Гевара и Салвадор Алиенде, и други, наречени Солидарност, Братство и Надежда. Заедно с многото политически надписи и графити, всичко това играе роля за пробуждане на политическото съзнание и предоставяне на ценности, различни от тези на капитализма.
На официалния герб на града пише "Marinaleda – Una Utopia Hacia La Paz" (Мариналеда – утопия за мир). За да се подчертае републиканската същност на града, на герба няма корона, а цветовете му са зелено, червено и бяло. Зеленото символизира колективната утопия, бялото – мира, а червеното – активната и продължаваща социална борба. На герба има също и гълъб, рисунка на града, подчертаваща колективната му същност и слънцето и полята като екологични приоритети.
Един очарователен аспект на града, който ме впечатли дълбоко, беше почти пълната липса на реклами по улиците. Малките местни магазинчета нямат реклами отпред или на прозорците и дори пред баровете почти няма реклами на бира. Не знам дали това е нарочна политика, но допускам, че е така, като се има предвид господството на рекламите, които обезобразяват останалата част от Испания. Ако е така, наистина е много освежаващо да видиш град лишен от потискащ комерсиализъм.
В ерата на глобално процъфтяване на неолиберализма и икономическа криза Мариналеда и радикалната политическа пътека, по която е тръгнала, е чудесен пример какво може да се направи, когато хората заедно се опитват да прилагат наистина радикални социалистически политики. За хора като мен, които все още вярват, че има надежда за общество, основано на социолистическо равенство, справедливост и развитие, хората от Мариналеда заслужават голяма похвала и подкрепа за това, което са постигнали през последните 30 години. Можем само да се надяваме, че ще продължат да го развиват и в бъдеще. Във време, когато цинизмът е толкова дълбоко залегнал в политиката, Мариналеда дава чудесен и освежаващ пример какво все пак може да се направи. Друг по-добър свят наистина е възможен.
Дъглас Хамилтън живее в Кадис, Испания. Връзка с него на: douglascuba@yahoo.com
През 70-те и 80-те години на миналия век, с борбата за работни места и за по-справедлива земеделска система, работниците на Мариналеда многократно окупират и изземват обработваема земя от местните собственици и техните типични за региона обширни имения. Окупационните действия се ръководят от млад, харизматичен, радикален социалист на име Хуан Мигел Санчес Гордильо, който е начело на Sindicato de Obreros del Campo (SOC, Синдикат на земеделските работници). През 1979 г. Активисти на синдиката основават Colectivo de Unidad de los Trabajadores - Bloque Andaluz de Izquierdas (CUT, Колектив за единство на работниците – Андалуски ляв блок), за да участват в местните избори през 1979г. Представяйки радикална социалистическа платформа за земеделски реформи, представителите на Колектива веднага печелят изборите и Санчез Гордильо става alcalde(кмет). Оттогава партията печели мнозинство на изборите в продължение на трийсет години. През 1986 г. колективът става част от Izquierda Unida(Обединено ляво), главната политическа коалиция на социалистически/комунистически/зелени партии в Испания. В градския съвет на Мариналеда в момента има седем съветници от Обединено ляво и четири от реформистката Partido Socialista Obrero Español (Испанска социалистическа работническа партия). Хуан Мигел Санчес Гордильо, който обикновено носи палестински keffiyeh (шал), който е получил като подарък по време на посещението си в Палестина, е учител по история в града и, освен че е alcalde, е депутат от Обединено ляво в Андалуския парламент, национален говорител на Колектива за единство на работниците и секретар за жилищния фонд на Федералния изпълнителен комитет на Обединено ляво.Мариналеда влиза в новините, когато работниците от града успешно завземат 3000 акра земя от дука на Инфантадо през 1991г. El Humoso, както е известно имението, е предадено на местните жители и сега включва осем земеделски кооператива, в които работят повечето хора. Дейността на кооперативите е предимно трудоемко производство на култури като артишок, чушки, боб, както и царевица и маслини. Заплатата на всички работници е еднаква – 47 евро за шест и половина работни часа на ден. За сравнение, в областта около Мариналеда голяма част от земеделието произвежда слънчоглед и пшеница, култури с голяма възвращаемост на капиталите. Според официалните статистики в града има 130 регистрирани безработни, което във време на дълбока икономическа криза и безработица в Испания, е може би най-ниско в цялата страна. На практика всички имат работа. Мариналеда е добър пример за това как обществената собственост и заетостта вървят ръка за ръка.
Освен радикална земеделска реформа Мариналеда разработва и уникална форма на истинско социалистическо разпределение на жилищата. За разлика от типичните яростни спекулации и финансова лудост, съсипали испанския пазар на недвижими имоти, голяма част от качествените жилища в Мариналеда са построени от самите местни хора, които впоследствие ги купуват на минимална цена. Жилищата са построени на общинска земя, с материали, предоставени от местните и регионалните власти. Местните хора плащат само 15 евро като същевременно работят определен брой часове на месец за строежа на къщите. Има ясно споразумение, че те не могат да продават къщите в бъдеще. Така собствениците нямат ипотеки и няма възможност за финансови спекулации. Работата на хората по строежа на жилищата се обръща в надници, които се изваждат от разходите по изграждането. Съветът провежда серия обучения по зидарство, електротехника, водопроводни дейности, дърводелство и екологично земеделие, знанията от които се използват по програмата за социално жилищно настаняване.
Пример за социалистическата идеология на Мариналеда и вярата, че властта трябва да бъде в ръцете на местните хора, са организираните от градския съвет общи събрания, на които между 400 и 600 души от местните хора се срещат от 25 до 30 пъти на година, за да изкажат тревогите си и да гласуват по различни въпроси. Провеждат се и събрания по места – на определени улици или в квартали на града, когато възникнат въпроси. В допълнение, съществуват групи за действие по определени въпроси като културна програма, фестивали, градско планиране, спорт, екология и мир. Друг пример за този тип местна демокрация на съвета е въвеждането на "бюджети на участието" - всяка година предложените от съвета инвестиции и разходи се предоставят на местните хора за обсъждане. По време на "Червените недели" местните полагат доброволен труд за облагородяване на улиците, градините, къщите и друга съществена работа, с което не само подобряват средата си, но и събуждат колективното съзнание на хората от района.Друг пример за радикалната социалистическа политика на града е решението да няма местни полицейски сили, взето от съвета преди няколко години, което означава, че могат да бъдат спестени значителни финансови ресурси (около 260 хиляди евро на година), които да бъдат използвани за по-полезни социални услуги. Това вероятно е уникална политическа позиция за Испания, ако не и за цяла Европа, и изглежда е успешна.
Посещението ми в Мариналеда наистина беше кратко и ми остави отделни впечатления, но социалните услуги и образованието изглеждаха впечатляващо. В града има модерни училища, здравен център с пълно оборудване, за да не се налага хората да пътуват, за да получат обичайното лечение, оживена ayuntamiento(сграда на съвета), модерен и добре оборудван спортен център, домашен патронаж за възрастните, пенсионерски клуб, голям културен клуб, басейн, футболен стадион и безукорно поддържан природен парк и градини. Може би най-впечатляваща е детската градина, която работи от 7 сутринта до 4 следобед и струва само 12 евро на месец на дете, които включват закуска и обяд за децата – огромна помощ за работещи родители. Обхватът на социалните услуги далеч надхвърля очакванията за град с население само 2700 души.
Градът също така има собствена радиостанция и телевизионен канал, отговарящи на нуждата от противовес на консервативните мейнстрийм медии. Заедно с най-различна музика, разговори, новини и културни предавания, радио/телевизия Мариналеда популяризира една алтернативна идеология, основана на солидарност, щедрост и колективен дух. Радиото и телевизията са важен аспект от политиката на съвета по отношение на разпространението на алтернативни политически философии, основаващи се на радикална социалистическа мисъл и различни солидарни акции, особено за подкрепа на борбата в Палестина, Западна Сахара и части от Латинска Америка. Докато се разхождах из града видях улици, наречени на Че Гевара и Салвадор Алиенде, и други, наречени Солидарност, Братство и Надежда. Заедно с многото политически надписи и графити, всичко това играе роля за пробуждане на политическото съзнание и предоставяне на ценности, различни от тези на капитализма.
На официалния герб на града пише "Marinaleda – Una Utopia Hacia La Paz" (Мариналеда – утопия за мир). За да се подчертае републиканската същност на града, на герба няма корона, а цветовете му са зелено, червено и бяло. Зеленото символизира колективната утопия, бялото – мира, а червеното – активната и продължаваща социална борба. На герба има също и гълъб, рисунка на града, подчертаваща колективната му същност и слънцето и полята като екологични приоритети.
Един очарователен аспект на града, който ме впечатли дълбоко, беше почти пълната липса на реклами по улиците. Малките местни магазинчета нямат реклами отпред или на прозорците и дори пред баровете почти няма реклами на бира. Не знам дали това е нарочна политика, но допускам, че е така, като се има предвид господството на рекламите, които обезобразяват останалата част от Испания. Ако е така, наистина е много освежаващо да видиш град лишен от потискащ комерсиализъм.
В ерата на глобално процъфтяване на неолиберализма и икономическа криза Мариналеда и радикалната политическа пътека, по която е тръгнала, е чудесен пример какво може да се направи, когато хората заедно се опитват да прилагат наистина радикални социалистически политики. За хора като мен, които все още вярват, че има надежда за общество, основано на социолистическо равенство, справедливост и развитие, хората от Мариналеда заслужават голяма похвала и подкрепа за това, което са постигнали през последните 30 години. Можем само да се надяваме, че ще продължат да го развиват и в бъдеще. Във време, когато цинизмът е толкова дълбоко залегнал в политиката, Мариналеда дава чудесен и освежаващ пример какво все пак може да се направи. Друг по-добър свят наистина е възможен.
Дъглас Хамилтън живее в Кадис, Испания. Връзка с него на: douglascuba@yahoo.com
-------------------
От блога "Пътища към Утопия":
Очевидно много от официалните карти не показват Мариналеда, село с 3000 жители, разположено в центъра на горещия тиган Андалусия. Може би е бюрократична грешка. Но фактът, че кметът описва капитализма като "Крадяща и терористична система. Крадяща, защото се основава на изземване и експлоатация, и терористична, защото използва насилие, за да запази привилегиите за неколцина" вероятно означава, че това е по-скоро нарочна грешка. Колкото по-успешен е един радикален социален екперимент, толкова по-малко вероятно е да чуем да него и испанската държава със сигурност не иска хората да намерят пътя към един добър пример.Докато караме по главната улица - гръбнакът на общността, и се оглеждаме за бар Синдикал, където трябва да срещнем приятели на Ким и Карлос, които също са на гости тук, преминаваме покрай десетки стенописи на искрящо белите стени – огромен лилав феминистки символ с думите "Обичам те свободно", юмрук, издигнат през черно-бяло земно кълбо "Guerra Social contra el Capital" (Социална война срещу капитала). Преминаваме улици с имена, напомнящи на показалеца на революционна енциклопедия – Ернесто че Гевара, Салвадор Алиенде, Ганди, Avenida de la Libertad. Най-накрая намираме бара и паркираме. Три големи арки от зелена стомана обрамчват "Casa del Pueblo" (Домът на хората), където се помещава бар Синдикал. С големи стоманени букви пише "MARINALEDA - UNA UTOPIA HACIA LA PAZ – OTRO MUNDO ES POSSIBLE" (Мариналеда – утопия за мир, един друг свят е възможен). За момент се чувствам сякаш отново съм в сапатисткото общество в Чиапас, Мексико, и чак тогава си спомням, че съм някъде в Европа.
Барът е претъпкан. Явно това е центърът на тежестта на селото. По стените са окачени черно-белите фотографии на движението на бразилските безимотни селяни на Себастиан Салгадо - екзалтирани тълпи, размахващи коси и вили. До тези образи, икони на деветдесетарското алтерглобалистко движение, два огромни плоски телевизионни екрана гърмят боклучави испански поп видео клипове и 24-часова новинарска програма. Между тях виси цветен плакат с псевдо религиозна молитва от кмета. Един от стиховете гласи: "Наричат ни идиоти, тъй като никога не спираме да се стремим към Утопия." Вече няма никакво съмнение, че пътя ни през Утопиите е трябвало да направи тази неочаквана обиколка.
Около голяма маса седят приятелите на Ким и Карло от международния антикапиталистически колектив "Есканда", базиран в планините на Астурия, заедно с делегация колумбийски политически активисти. Те са тук по специална програма на местните власти в Астурия, които приемат колумбийци, заплашвани със смърт. Те получават подслон, мобилен телефон и малко пари за шест месеца. В замяна трябва да участват в срещи в цяла Испания и да говорят за политическата ситуация в Колумбия. Малка почивка от заплахата от екзекуция. Някои от участниците в програмата са убити при завръщането си у дома. Странно е да срещнем всички тези млади хора, с усмихнати, весели лица и да знаем, че след няколко месеца някои от тях може да не са между живите.
На масата има изобилие от скариди на грил, чипс, пържени яйца и бира, всичко за сметка на заведението или по-скоро подарък от кмета (всъщност кметът плаща всеки обяд в следващите 5 дни). Ядем и слушаме истории от това село, което не прилича на никое друго в Испания. Истории за експроприация на земя, кмет, който се отчита на общи събрания, и липса на безработица (рядкост в тази част на Испания). Ентусиазмът обаче е подправен с цинизъм. Все пак тези истории ги разказват посетители анархисти, чието недоверие към всичко, намирисващо на комунизъм, е дълбоко вкоренено.
Испанската социална революция от 1936 г. е подмолно унищожена от Сталин и комунистическата партия. Това е единствената страна (СССР), готова да изпрати оръжия на Републиканците, и затова получава огромно влияние, което ѝ позволява целенасочено да попречи на истинските революционни процеси и да ги замени със система на централизирана авторитарна власт, която в края на краищата съсипва републиканското движение, довежда до победата на Франко и 36 години фашистка военна диктатура. Нищо чудно, че има недоверие.
Мариналеда очевидно не е анархистка, на хартия тя е повече мини либертарианска комунистическа държава с елементи на екологично мислене. На пръв поглед има сходства с теориите на Мъри Букчин за Градското либертарианство - практиката за изграждане на революционни, преки демократични институции в самите градски квартали. Интересно дали теорията на Брукчин е приложена тук. Но независимо от това, историята на Мариналеда, която започва точно след смъртта на Франко и прехода към демокрация, звучи като приказка.
По това време Андалусия страда от хронична безработица – в Мариналеда тя е над 75%. По-голямата част от земята е притежание на малък елит от аристократични земевладелци, които отглеждат маслини и памук с помощта на огромни земеделски индустриални машини. Селяните изкарват прехраната си със сезонен земеделски труд, без да знаят дали утре ще имат работа. Брането на маслини, например, продължава само три месеца в годината. Условията на живот са мизерни и ограничени, понякога три различни семейства споделят една къща. Животът е труден и много хора емигрират към градовете или в чужбина, села в целия регион умират.
В Мариналеда обаче решават да направят нещо по въпроса. Партията, оглавяваща местната власт, заедно с радикалния земеделски съюз Sindicato de Obreros del Campo решават да се борят за собствената си земя. През 1979 г. започват борбата и предприемат директни стъпки да си върнат земята от местния граф. 700 души обявяват гладна стачка за 13 дни, испанският президент е задържан в едно от местните села, управленски сгради в Севиля са окупирани за 25 дни, земеделските машини на графа са саботирани и най-важното – земята му е окупирана. След 12 дълги години последният напън е постоянна окупация на земята му за 90 денонощия. Графът вдига ръце и продава земята на андалуските власти. Тъй като не искат да признаят, че земята е спечелена чрез борба, те предприемат някакви юридически ходове, след което 1200 хектара са дадени на Мариналеда. Много от местните земевладелци последват този пример и уплашени, че може да ги последва същото, продават земята си евтино на съвета на Мариналеда.
По-късно кметът ни разказа, че един от най-хубавите моменти в живота му е бил денят, в който са получили ключовете за вилата на графа и са влезли във величественото стопанство, което сега носи огромна фреска на фасадата си - ЗЕМЯ и УТОПИЯ. Притежавайки собствена земя, хората са независими от графа, могат да създават работни места и да започнат да управляват собствения си живот...
Тази нощ отново вали и улиците се превръщат в кафяви порои. Паркираме караваната до общинския гимнастически салон, където настаняват колумбийците. Осведомяват ни, че за утре в селото е обявена обща стачка.
Разлюлените сенки на дърветата се извиват по изсъхналото футболно игрище на изгрев слънце. Селото е тихо. Тази сутрин кметът трябва да се яви пред съда в близкия град Естепа, затова е обявил обща стачка, за да може повече хора да се съберат пред сградата на съда. Кметът, заедно със съвета, са дадени под съд, защото местната пиратска телевизия на Мариналеда е излъчвала незаконно на честотите на Дискавъри ченъл. Той може да бъде осъден на две години затвор за това.
Дълъг конвой коли напуска селото през акрите маслинови горички към Естепа. Улиците пред съда са пълни с хора. Тъмно кафяви лица на фона на блестящите бели андалуски къщи, млади и стари се тълпят по тесните тротоари. "Хората са с теб", викат те, когато кметът с революционна брада - нещо средно между Кропоткин и Кастро - влиза в сградата.
Два часа по-късно той се появява отново, тълпата се устремява напред, той прави кратко изявление, всички изпяват андалуския национален химн и се отправят с колите си обратно към селото, за да участват в общото събрание. Кметът е на този пост вече 30 години, партията му CUT има абсолютно мнозинство в съвета, но Мариналеда се управлява от общи събрания на селото.
Когато пристигаме паркингът до огромната заседателна зала е претъпкан с коли, всеки иска да знае как е минало делото. Срещата не продължава дълго, кметът държи още речи: "Те се опитват да ни отнемат свободата на словото, защото сме бедни хора. Богатите не искат да имаме право да говорим. Те искат да знаят кой прави програмата и плаща сметките и аз им казвам – ние всички сме доброволци, ние всички сме едно, телевизията е селото, никой не управлява." Благодари на всички, че са стачкували и са го подкрепили - "съдията беше много по-снисходителен по време да заседанието, защото знаеше, че всички вие сте навън" - смях в залата. "Сега след като взехме земята от графа, можем да правим каквото желаем, ставаме все по-независими, нищо не може да ни спре". Отново изпяват химна на Андалусия и всички се прибират у дома си.
Тази вечер ядем в гимнастическия салон с колумбийците и използваме караваната за кухня. Малкото ресторанти и кафенета в града са затворени, заради стачката. Докато седим в кръг около голям тиган спагети, слушаме сърцераздирателни истории за социалната борба в Колумбия. Един от активистите е фотограф, носи кутии с хиляди снимки и показва избрани кадри. Снимки на масови убийства, масови гробове и покушения, изгорени и пребити тела, сълзотворен газ и полицейски метежи. Куражът на тези хора е невероятен, толкова жестоко насилие навсякъде около тях, толкова много смъртни заплахи и все пак продължават борбата си.
На следващата сутрин ни буди колумбийска партизанска поп музика, носеща се от салона. Това е странна смесица от пънк, боклучав поп и простоват фолклор с изненадващо весело звучене. Мариналеда е много различна тази сутрин, виковете на децата от училищното игрище и сирената на завода за зехтин са ясен знак, че селото се е върнало на работа.
И така, как това място се преобразява от умиращо село на бедни хора с несигурна работа в процъфтяващ модел на градски либертариански комунизъм? Стари избелели от слънцето предизборни плакати с лозунга "Бъди реалист, искай невъзможното" и снимка на кмета, усмихнат под брадата си, са разлепени по цялото село. Въпреки нежеланието ни да се обръщаме към представители на властите, изглежда че той вероятно е човекът, който може да ни каже най-много за Мариналеда. Уговаряме си интервю.
Градският съвет е голяма модерна сграда с бял мрамор и цветно стъкло. Украсена е с официалното лого на Мариналеда – стилизирано идилично село под припичащо червено слънце, с гълъб над него, разположено в голям кръг в червено, зелено и бяло с думите "Мариналеда: утопия за мир" в релефно злато. Никога не съм си мислил, че ще видя думата Утопия на челото на градски съвет. Във Великобритания кметовете обикновено са сиви екземпляри, които се появяват на летни празници и натруфени официални събития и изглеждат нелепо с огромните златни вериги на вратовете си. Не съм си мислил, че ще срещна кмет с толкова прилепчив чар и радикална политика, кмет, който е преживял два опита за покушение, бил е в затвора и подкрепя преките действия и пряката демокрация.Минава осем часа вечерта, той пристига, облечен в ярка пурпурна риза с къси ръкави. Няколко минути стои на паркинга и проверява два банера, подготвени за действия срещу спекулациите с недвижими имоти, след това отключва градския съвет и ни кани в кабинета си. На гигантско дъбово бюро висят три големи знамена, стените са в институционално светло зелено и са украсени с внушителни въздушни снимки на селото и една картина на Че Гевара. Сядаме около кръглата маса в ъгъла.
"Утопия не е само дума или мечта. Това е право", започва той, "и чрез борбата ние осъществяваме мечтите си", дясната му ръка жестикулира над масата. "Нашата мечта беше да премахнем безработицата и решихме, че най-добрият начин да я изпълним е да имаме земя, а земята не е имущество или стока, тя е право." Става ясно, че ни очаква дълга политическа реч, а не интимен разговор, но чарът му е увличащ и ние търпеливо слушаме.
"И така, първо се организирахме политически и в един синдикат. Ние сме в синдиката на земеделските работници, който е част от мрежата Via campesina, чиято основна цел е независимост по отношение на храната. Политическата организация стана чрез CUP, антикапиталистическа, андалуска националистическа партия."
Една от основните причини за това пътуване в Европа беше да покажем, че има утопични практики, които се случват на прага ни, че не трябва да ходим далеч за вдъхновение от други култури. Едно ключово вдъхновение за много от нас от алтерглобалисткото движение беше Движението на бразилските безимотни селяни, MST, което си върна стотици хиляди хектари от богатите земевладелци в Бразилия. MST е част от Via Campesina, важна мрежа за глобално координиране на движенията през 90-те години. Но преди да дойдем в Мариналеда нямахме и представа, че нещо подобно се случва в съвременна Европа.
Кметът продължава речта си с уверени паузи между параграфите, за да може преводачът да навакса. "Откакто участваме в избори винаги имаме абсолютно мнозинство в съвета. Но ние не вярваме, че властта е неутрална. Когато получихме абсолютно мнозинство, решихме, че властта в ръцете на работниците ще бъде противодействие. За да може властта да е в ръцете на хората, за хората и с хората, решихме, че най-важното е участието. И направихме такава структура, че общото събрание на селото се превърна в най-висшата институция за взимане на решения. Събранието реши, че пътят напред е пряката демокрация, а не представителната демокрация. При представителната демокрация, която ние наричаме догматична демокрация, хората изразяват мнението си веднъж на четири години като гласуват, докато при пряката демокрация гласът ни се чува всяка седмица.
Въпреки че пряката демокрация е по-добра от представителната демокрация, или както аз я наричам "буржоазната демокрация", доста бързо забелязахме, че политическата демокрация е безполезна, ако нямаш икономическа демокрация. Така решихме да се справим с безработицата При безработица човек е парализиран, затова си казахме ОК, трябва ни земя, огледахме се в околността да видим кой има най-много земя и видяхме, че дукът на Инфада има 16000 хектара..."
Ясните му сини очи над огромната му брада блестят. "Започнахме борбата за неговата земя, окупирахме я стотици пъти, пречехме на работата на международните летища в Малага и Севиля, блокирахме улици, хвърляхме се пред земеделските машини на дука, имахме общи стачки, гладни стачки. И след много години борба получихме 1200 хектара земя, на които сега има осем кооператива."
Голяма част от земята след това е превърната в полета за отглеждане на пипер и артишок, които се берат ръчно и така създават много повече работни места от плантациите индустриален памук.
"Земята подобри ситуацията, но не сложи край на безработицата и осъзнахме, че ни трябва индустрия. Затова построихме кооперативни заводи, които обработват продукцията – фабрики за зехтин, за преработка на пипер и артишок – и това ни донесе пълна заетост."
Сега след като имаме политическа и икономическа демокрация, какво ще правим със социалната демокрация. Забелязахме, че няма жилища и много социални услуги липсват. Затова решихме цялата земя на съвета да стане земя за строителство. Сега можем да предложим земя, материали, архитект напълно безплатно на млади хора, за да си построят собствени къщи. Тези самостоятелни строители, както ние ги наричаме, имат срещи с архитекти веднъж на две седмици, на които обсъждат как ще изглежда къщата, как ще се построи, колко ще струва. В момента те плащат 15 евро на месец, които покриват стойността на материалите. Досега сме построили 300 къщи и строим още 120.
Разказва ни също за въвеждането на безплатна домашна помощ за възрастните хора, много евтини детски градини и изграждането на редица спортни обекти, между които два басейна (нечувано за село с такива размери).
"Опитът ни казва, че е възможен друг свят, възможно е друго общество, възможен е друг начин на живот и единственото нещо, което трябва да постигнем е политическа смелост, желание да се борим и единство. Въпреки че бях един от най-крайните мечтатели, дори аз не вярвах, че ще постигнем толкова много за толкова кратко време... Чудесното на това е място е, че то прави невъзможното да изглежда възможно. Лявото трябва да бъде утопично и трябва да помага на хората да мечтаят и да осъществяват мечтите си, а ако не направят това, то те са част от системата."
Докато излизаме от кабинета му, забелязвам видео касета на бюрото с класически филм на Кърк Дъглас - "Спартак". Имам ярки спомени още от дете за холивудските образи на робски въстания и солидарност, момента, когато всички от тълпата бунтовници роби отговарят "Аз съм Спартак" на римските власти. Винаги съм мислил, че романтиката е съществена съставка за успешна радикална политическа организация, тя кара човек да се стреми към най-високи идеали, а не съм посредственост. В лъскавата брошура с обещания, която партията на кмета изпраща на всеки преди избори, до неговата снимка има фотография на перфектно синьо небе. Това, което е забележително за тази романтика обаче, е че тя има дълбоки корени във всекидневния живот. Брошурата обяснява всичко от факта, че селото плаща някои от най-ниските данъци в региона (отчасти заради факта, че не плащат за обществени услуги като сметосъбиране, а го правят сами като част от обществен работен ден "Червена неделя") до факта, че се планира безплатен безжичен интернет за цялото село и завода за зехтин очаква нова апаратура. Мариналеда очевидно не е микро субкултурен утопичен експеримент, а дългосрочна борба с дълбоки корени в опита на работническата класа, която има отражение върху всекидневния живот на 3000 души. Романтиката, комбинирана с прагматизъм, правят всичко това възможно.
По пътя към демонстрацията пред съда разговаряме със Сара, млада жена на двайсетина години. Тя събира пипер на полето и печели 1500 евро на месец, много повече от средното за земеделски труд в Испания. Тя вярва в процесите в селото и напълно ги подкрепя, но казва: "Скучно е тук, като всяко село от 3000 души, скучно е." Въпреки двата нощни клуба (единият от които, Пало Пало, има натруфена 20 метрова златна електрическа китара на фасадата), двата басейна и местната телевизия, в която всеки може да участва, Мариналеда все пак си остава забито провинциално село.
Изглежда един от най-големите проблеми в момента е да се запази участието на всички и самоуправлението. Второто поколение жители на Мариналеда, родени след борбата на родителите си, имат много по-лесен и по-малко авантюристичен живот. Няма много за какво да се бори човек.
Един следобед сме поканени на среща на училището, което обучава млади хора в строителство и социални грижи. Група от 18-20 годинишни, много от които с тениски на Че, тъй като тази седмица се навършват 40 години от смъртта му, които представят работата си пред пълна зала в градския съвет. Вече сме чули много за липсата на участие от страна на младите хора и когато идва времето за въпроси и отговори един от колумбийските активисти, който миналата нощ се опита да ни убеди да се присъединим към международната бригада на една лява колумбийска партизанска група, се изправя и държи пламенна реч на младежите. Обяснява как в неговата страна участието в асамблея, в местната политика е привилегия. Много младежи са убити за тази привилегия. Как може тези испански деца да приемат условията, в които живеят, за даденост и да не участват в изграждането на този радикален проект. Залата е напрегната, останалите колумбийци изглежда се чувстват неловко от този изблик, а един от служителите в училището се опитва да отговори доста любезно. Но всички знаят, че е прав и че един от основните въпроси на всяка историческа борба е как да продължим да се борим, когато изглежда сякаш сме победили.
Много често активизмът се възприема за отговор на кризисен момент - след като въпросът се реши можем да си ходим у дома. Може би е така, защото си мислим, че Утопия е конкретно съвършено място като рая и можем да спрем да се опитваме, когато стигнем там, край на промените, можем да спрем да се опитваме да променяме. Но Утопия, както е казал Оскар Уайлд, не е място, на което човек спира за дълго, той трябва да отпътува отново и отново, да продължи да се движи и да осъзнава, че няма такова нещо като неподвижно съвършенство, светът винаги се променя и затова ние винаги трябва да искаме да го променяме.
Глория е весела млада майка, която в момента строи собствената си къща по схемата "Построй си сам" и също работи на полетата с пипер, потвърди дилемата "Да, участието намалява, ситуацията е толкова различна. Преди хората нямаха нищо. Сега имат работа, къща, кола – много повече удобства, не трябва вече толкова да ходят по събрания, не трябва толкова много да излизат на улицата." "Но какво ще се случи ако кметът утре умре?", направо пита Иса. Наистина искаме да знаем доколко целият проект се опира на неговата индивидуалност и харизма. Повече от час Глория ни разказва за схемата "Построй си сам", за квартални събрания и как протичат изборите, но този въпрос я стъписва и изведнъж става неохотна и не иска да отговори. "Ами, ще сме глупави ако оставим всичко да се сгромоляса, ако нещо се случи с кмета", казва след дълга пауза. "Той вече няма нужда от всичко това, той си има собствен живот, работа в училището, къща. Не си изкарва прехраната от земята, но ние я изкарваме и ще сме много глупави, ако оставим всичко да се срине."
"Ами думата Утопия в мотото на селото", питам аз, "Наистина ли Мариналеда е Утопия?" "Много е трудно да се осъществи една дума, но ние успяхме", отговаря тя и отново дърпа от цигарата си. "Моите родители никога не са си представяли, че могат да се борят срещу могъщ граф и да спечелят, но ние го направихме и така показахме, че е възможно."
"Има ли още нещо в личния ти живот, което трябва да направиш, за да стигнеш Утопия", пита Карлос. "В Мариналеда?", пита тя и си поема дълбоко дъх. "Не." Отново се замисля за момент. "Има неща, които можем да направим, но нещата са страхотни... Това е толкова малко село, а вижте колко много сме постигнали, имаме неща, които никой друг няма.. например всяка година десет палестински деца идват за лятото. В цяла Испания идват само 50 и десет от тях избират да дойдат тук, а дори ни няма на картата."
(http://pathsthroughutopia.wordpress.com/2007/12/02/a-utopian-detour)
Превод: Веселка
| 
| 
| 
