Дъщеря ми пита какво означава думата „чичо“ в израза „чичо Никола“. Е как, викам, ясно сочи роднинска връзка, какво друго да значи? Обаче не било така. „Приложението участва в състава на подчинителните словосъчетания, в които уточнява и конкретизира смисъла на определяемото.“
„Я дай нещо по-лесно”, предлагам, и детето сочи следващата задача - да се направи морфологичен анализ на следния текст: „Eдно време, когато направил Господ света, заповядал да се явят и хората. Явили се първите хора - жидовете. Те изникнали из земята, като гъби. Жидовете били много високи и едри. Като се спънели и падали, пречупвали си кръста и не можели да станат. Най-много ги препъвала къпината, затова взели да й се кланят и да й колят курбан.”
Докато се чудя каква е тази легенда, моята седмокласничката обяснява, че трябва да направим разлика между граматичния признак „глаголно време“ и граматичния признак „вид на глагола“. Било фасулска работа, само дето нямала представа какво са жидовете и какво значи да колиш курбан.
Отварям „Уикипедия“. От нея научавам, че жидовете, наричани още буганци, елини, латини, жидавци, калоянци, къпинчовци, песоглавци, цоглавци и цологлавци, били легендарни великани в българската митология. Брех, сащисвам се, имали сме били митология, ама за да не обърквам детето допълнително, обяснявам за курбана:
„Ти помниш ли, когато ходихме на село и пред църквата заклаха овен? Е, с тоя овен чичо ти Пальо, т.е. „приложението, участващо в състава на подчинителните словосъчетания...“, искаше да благодари на Господ, че се е излекувал. Хапнахме направо от казана, докато свещеникът отслужваше молебен за берекет.“
Детето се разплаква. Свързвам го с напрежението покрай изпитите след седми клас. Те се заредиха от този вторник макар от две години да се готвим (точно така, всички вкъщи сме ангажирани!), трябва да преговорим материала.
„Давай първо тезисите по литература!“ Дъщеря ми се изправя и започва да рецитира:
„Бунтовникът е разбрал, че действието е пътят към целта и категорично е решен да се бори за своите житейски ценности. Лирическият „Аз“ поема пътя на борбата срещу многовековното робство“... „Кулминацията в развитието на действието отново е в хармония с душевните преживявания на баба Илийца. Тя се изразява в силната глаголна динамика“...
Тезисите се учат наизуст. Те представляват заготовки, написани от учител преди 20, а може би и преди 30 години. Ако прекъсна рецитацията, детето започва отначало, а ако го питам какво означава „апотеозно“, не е в състояние да обясни. Важното е, че е запаметило дума по дума издиктуваните клишета, както и всички определения за стиличните фигури - „езикови средства за постигане на емоционално и експресивно въздействие, изграждащите се въз основа смисловото съдържание на думите, поради което в стилистиката се разглеждат в раздел „Стилистична семасиология“.
Примери? Само да поискате!
„Метонимичните тропи са метонимия, синекдоха, перифраза, евфемизъм, хипербола, мейозис, литота“ - отговаря като навита пружинка. Чувствам се неудобно, че съм завършила филология, пък не помня какво е мейозис. „Чрез този троп, предмет или предназначението му преднамерено се намаляват. Обратното, при климакс (градация), което произлиза от гръцката дума „стълба“, началното значение се степенува възходящо.“
Потресена съм, но пък ми хрумва една коварна идея. За нея обаче ще разкажа накрая, понеже сега ще преговорим материала по история.
Да, момичето ми се справя отлично! Рецитира за преселения на племена със сложни имена. Знае всяка дата, когато ромеи, византийци, латинци, кръстоносци, кумани, печенеги, татари и пр. са нахлували някъде и са колели, бесели, палили, изнасилвали. Имам чувството, че ако раздрусам учебника, от него ще се пролее кръв и ще изпаднат числа.
„В 31 г. преди Христа Октавиан разбива силите на Антоний в битката при Акций... Между 284-305 г. управлява император Диоклециан. Установява се тетрахията...“
Докато детето каканиже, се сещам, че Бранислав Нушич описваше в „Автобиография“ как момчетата наизустявали имената на древни владетели в игра на кобила. След като набързо изговаряли „Клеомброт, Киаксар, Асердехон, Сенохариб, Сезострис, Тахаракуа, Каракала“, онзи, на когото се паднела последната дума – Артаксеркс, трябвало да се прегърби, а останалите го прескачали с продължението на броилката: „Кудурнагупта, Чандрагупта, Асурбанипал, Навуходоносор, Тиглатполисар, Набополасар, Агесилай, Аменемхат, Успретезен“...
Няма какво да ви лъжа – от всички изброени имева, познати са ми три-четири. За сметка на това, споменът е твърде смътен. И тъй като познанията ми по математика, физика и химия са избледнели още повече, минаваме към биологията.
Навремето тя ми беше любим предмет, та си въобразявам, че поне тук ще бъда полезна. Горчивата истина обаче ме цапардосва кажи-речи в началото на учебника - „Царство същинскоядрени едноклетъчни организми“.
Царство Протиста, иначе казано, обединява еукариотните едноклетъчни организми. Те си приличат по това, че тялото им е изградено от една клетка, която има ядро, ограничено от мембрана. Биват Кореноножки, Камшичести, Ресничести.
“Елементарно е“, успокоява ме дъщеря ми и чертае неразбираеми схеми, а аз с нарастваща паника чета, че плоските червеи са по-сложно устроени от двупластните мешести животни; имат си ектодерма, ендодерма и мезодерма; отделителната им система се състои от пламъчна клетка – ресничките трептят и събират непотребните вещества, след което ги насочват в системата от канали на протонефридите. На раздел „Кръгли червеи“ погледът ми се спира върху фигура 3 на стр. 75 - храносмилателна система и полова система (от тръбест тип) на червей. Окончателно развявам бялото знаме пред рисунките на „паренхимни клетки“, „кутикула на кожно-мускулната торба“ и „слой от епителни клетки на телесната празнина“.
Къде ли децата складират цялата тази информация? По-важното: какъв е смисълът да познават устройството на медузата до най-малката подробност, или че хекстозите са деривати на манита, който е шестохидроксичен алкохол, след като зазубрянето няма да им даде знание и култура?
Ще си спестя усилието да замаскирам баналните отговори с метонимични тропи от областта на синтактичната семасиология, защото резултатът от бомбардирането с фактология и наукообразност е повече от очевиден. Оня ден 18-годишният син на мои приятели, който завърши уж елитна гимназия и вече има правото да гласува, го потвърди с есемес: „Чакам пред деЦкия центАр на мола“.
Шегичка ли?
Нещо ме кара да се съмнявам, че момчето знае хиляди неща за членестоногите и може да изрецитира поантите в „Опълченците на Шипка“, но му липсва базова грамотност. Преди четири години просто е отбило номера (както предстои да го отбие и моята дъщеря), след което с право заявило на родителите си: „Дайте ми пример защо да съм образован, при положение че всеки може да стане депутат?“
Те, разбира се, нямали аргументи да възразят. Доколкото да разполагаш с доказателство за образованост е най-лесното нещо (за справка - „калинките“), родителите даже предложили да му купят дипломи за две-три „висши“. Намерили цаката, така да се каже, и то много преди един бивш просветен министър да изрази публично мнението си, че на хората без образователен ценз трябва да се отнеме правото да гласуват...
Впрочем идеята на министъра беше удивително дискриминационна и с право трябваше да се възмутим. Лично аз обаче я възприех като отчайващо (само)признание. Понеже предпочитам да аплодирам честността, ако ще и да е проява на заблуда, бих стигнала още по-далеч: всеки гласуващ, както и всеки номиниран за народен представител, да минава изходните нива след седми клас.
Не знаеш за чехълчето? Ами как тогава ще ни решаваш проблемите, за да оцелеем поне на едноклетъчно ниво! Не можеш да изрецитираш думичка за храбрия бунтовник, нито за жертвоготовната баба Илийца? За кого тогава си тръгнал да пуснеш бюлетина, ако не очакваш храброст и жертвоготовност от своите депутати! Ей, ами нали в противен случай все ще се препъваме в къпинаците на простотията и глупостта, докато не ни дойде акълът, че на всяка дата от календара животът ни минава еднотипно, безцелно, жалко и бездарно? Без никакъв шанс да влезе в учебниците по биология, пък камо ли по история!
Дъщеря ми прочете текста и каза, че страшно му куца апотеозата. Имала съм проблеми и с оксимороните, и със стилистичните обрати, и... въобще. Като минат изпитите, казва, ще си поръчаме курбан.
Горкичката, още не си дава сметка, че вече бълбука в казана.
В. „Преса”
Източник: http://reduta.bg/v2/article/%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B1%D0%B0%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8
