САЩ вече се отчете с доволно много случаи, когато частни градини и резервоари за дъждовна вода в дворовете на хората бяха щурмувани от SWAT агенти, след което бяха забранени с регулации и по всевъзможни начини, включително със заплахи, се ограничи тяхното по-нататъшно използване.
Сега официални планове в подкрепа на такава тирания от страна на биотехнологичните компании, производителите на пестициди и други големи корпорации в аграрния бизнес се прокарват в Европа, в частност от Европейската комисия чрез един истински подмолен закон.
Арджун Валия от Collective-Evolution.com пише:
„Европейската комисия променя законодателството в Европейския съюз с мотива, че ще подобри сигурността на храните в континента. Тези действия обаче срещнаха сериозна опозиция от мнозина, които са категорични, че тези мерки ще застрашат разнообразието на семената и ще са в полза само за агрохимическите компании. Новият закон дава нова власт върху класифицирането и регулацията на целия растителен живот в Европа.Ако тази идея се превърне в закон – било в Европа, или другаде – ще придвижи напред пълното подчинение на хората под неправомерната власт, дадена на биотехнологичните и аграрните гиганти.
Проектозаконът Plant Reproductive Material Law1 регулира всички растения. Той съдържа ограничения върху зеленчуците и овощните дървета, както и върху останалите растения, независимо от вида им. Ако законът бъде приет, вече ще е незаконно да отглеждате, размножавате или търгувате със семена от зеленчуци или дървета, които не са били тествани и одобрени от централизираната власт, и по-специално Агенцията за растителното разнообразие към ЕС.2 […] Казано накратко, новият закон ще даде пълна хегемония на бюрократите над всички растения и семената в Европа. В същото време ще забрани на градинарите да отглеждат собствени растения от нерегулирани семена – направят ли го, ще бъдат разглеждани като престъпници.“
The Real Seed Catalogue също предупреждава за този тираничен закон и бизнес интересите зад него. Те отбелязват, че според една от ужасните идеи в него „тестването и регистрирането само на един сорт семе ще струва близо £3000“:
„Законът от самото начало ще възпрепятства опитното отглеждане на разнообразни зеленчуци от домашни градинари, производители на органични храни и малките фермери, продаващи продукцията си. Домашните градинари имат наистина различни нужди – например те работят на ръка, а не с машини, като не могат или не искат да използват силни химически препарати. За тях няма да е възможно да регистрират пълното разнообразие (от зеленчуци), които произвеждат са собствени нужди, тъй като няма да отговарят на критериите от Агенцията за растителното разнообразие, която е единствено загрижена да одобрява сортовете семена, използвани от индустриалните фермери“ – пише Бен Гейбъл, директор на The Real Seed Catalogue.По-нататък се казва, че проектозаконът е изслушан от комисиите на ЕС по агрикултура и околна среда , като е бил преработен заради значителното обществено недоволство. На 13. ноември 2013 г. The Real Seed Catalogue съобщи, че „според коментарите на самите еврокомисари, те получават стотици електронни писма и са съвсем наясно, че има проблем, както и че градинарите са разтревожени“!
На Avaaz.org се появи публична петиция, озаглавена „Ние няма да приемем това. Остави семената ни, ЕС!“. Вече е подписана от близо 100,000 души и може би ще има някакво влияние в убеждаването на недемократично избраните бюрократи в Европа да изоставят този безобразен закон, обслужващ корпоративни интереси. Можете да се подпишете и вие.
Съвсем същата тактика се използва и в окупацията на Ирак, впрочем, където още Пол Бремър – помазаникът на Буш – издаде тъй наречените 100 Заповеди на коалиционната благоустройствена власт (CPA), която, наред с другото, принуждава иракските фермери да използват само регистрирани семена. По този начин в действителност се застрашават семена, селектирани в продължение на хиляди и хиляди години в земеделието, датиращо още от разцвета на Месопотамия.
Заповедта принуждава повечето фермери да използват генетично-модифицирани семена от винаги приятелските аграрни корпорации, като стоката след това се използва и за фураж на „благоустроената“ индустрия с говеждо месо. В статията „Биопиратство и ГМО: Съдбата на иракското земеделие“ от 2005 г. Global Research изнасят подробности:
„Заповед 81 се занимава със Защитата на растителното разнообразие (PVP), понеже е създадена да обслужва търговските интереси на компаниите, продаващи семена. Нейната цел е да застави иракските фермери да засаждат тъй наречените „защитени“ растителни видове, „определяни като нови, уникални и устойчиви“ – с други думи, най-вероятно са генетично-модифицирани. Това означава, че фермерите от Ирак имат един избор: да купуват семената, регистрирани в PVP.Невероятно! Но е истина.
Заповед 81 проправя път и за патентоването (присвояването) на растителни видове и поощрява въвеждането на генетично-изменени растения или организми (ГМО) в Ирак. Биотехнологичните корпорации, базирани в САЩ, такива като Monsanto и Syngenta, ще се облагодетелстват. Иракските фермери ще са принудени да закупуват семена от тези корпорации. ГМО ще изместят старата традиция да се кръстосват близки растения, като ще ги заменят с организми, съставени от ДНК на съвсем различни видове – например гени от бактерии в царевицата. В дългосрочен план няма да остане достатъчно голям генофонд за генетична устойчивост.
При закупуването на патентованите семена фермерите трябва да подпишат договор с компанията (TUA). Този договор дава право на компанията да контролира действията на фермерите и да извършва инспекция на имуществото им. Фермерът става роб на компанията. Аналогично на американските фермери, иракските също стават обект на „тормоз, задето правят онова, което винаги са правели“. Например Monsanto може да съди иракските фермери, ако естествената реколта се замърси от техните ГМО насаждения. Около последствията от ГМО за здравето на хората и за околната среда продължава да има много неясноти. А земеделието, основано на ГМО, определено поощрява изчезването на конкурентни видове и генетичното замърсяване. Нещо повече – това съвсем ще опустоши Ирак, който и без това страда от хилядите тонове прах с обеднен уран, напалм, химически оръжия и фосфорни бомби.
Фермерите ще трябва да закупуват специални торове, хербициди и инсектициди срещу болестите по насажденията. Също така иракчани са длъжни да плащат за правото да използват по-нови семена, като нямат право да пазят семена от предходни реколти. С други думи, земеделците в Ирак просто се превръщат в производители на стока за износ, което води и до утежняването на глада в страната, който не е чуждо явление и за други развиващи се държави. Единственото спасение е едно суверенно правителство в Ирак да отмени това корпоративно робство, а на негово място да възстанови закона за патентите от 1970 г., според който и в съгласие с Конституцията на Ирак се забранява частната собственост върху биологични ресурси.Иракски земеделци.
Снимка: Reuters
Обобщено, Заповед 81 пренебрегва древните традиции на иракските земеделци в запазването на семена и в умелото им кръстосване за по-добра реколта. Освен това свирепо унижава приноса на тамошните градинари, които от стотици поколения са развивали важни видове, като пшеница, ечемик, фурми и бобови насаждения. Ако изобщо някой притежава тези растителни видове, това могат да са само семействата, които са ги отглеждали и усъвършенствали, макар и да не са ги описвали в контекста на генетичното им устройство. Този нов закон позволява генетичното манипулиране на стари видове, а след това и патентоването им като търговска стока. Свидетели сме как пиратстват интелектуалната и наследствената собственост на фермерите, отнемането на свободата им и унищожаването на суверенитета на Ирак и възможността му да се изхранва.“
Автор: Арън Дайкс
Източник: Activist Post
http://www.otizvora.com/2014/02/6030/
