Уважаеми сънароднико ром!
След всичко, което съм чувал от теб (а то никак не е малко), последното,
което ми сервира жена ти, малко ме изнерви. Какви били, вика тя, тези детски надбавки в натура! Парите си искала, за какво ги раждала на таз държава тез граждани!
Та, искам да ти кажа, че тез граждани, които ражда, на таз държава не й помагат никак, защото когато пораснат, те не ходят на училище (а не ходят, защото ти не ги пращаш, но за това малко по-късно) и затова не са й пълноценни. Демек, няма как да й работят нещо, та да произвеждат, понеже не са научени на нищо.
Всъщност, само на едно – да си искат мизерните права – социални помощи и да казват само „Дай!“.
Ти, уважаеми сънароднико ром, сигурно не знаеш, че моят зъболекар има четирима сина. Четирима! Но държавата не му дава и една стотинка детски, защото… доходът му надхвърлял посочения в закона минимум.
Кеф ли ти е, че така си прецакал държавата - на него, дето отглежда съвестно и съзнателно четирима български мъже – среден пръст, а на теб – с петте деца на различна възраст, които просят и не ходят на училище, отпуска чинната сума за всяко едно от тях.
Предполагам си много доволен, защото всичко, което ми показваш, откакто се помня, е, че си знаеш отлично правата. На задълженията обаче си теглил тежка майна и другите като теб – същата работа.
Уважаеми сънароднико ром! Твои лидери в десетки интервюта със (къде много фалшиви, къде почти истински) сълзи са ми обяснявали как всички вие, от вашата общност, мечтаете дечицата ви да си учат уроците и да пораснат със занаят и достойни, та всички да ги харесват.
Имам изненадващ съвет за теб: Пускайте ги на училище и работата ще стане. Аз до четвърти клас бях с такива съученици и нямам спомен някой да ги е тормозил или пъдил от училище.
По-скоро обратното – имам ярък спомен как кварталният, с едно куче в коша на мотоциклета ви подбираше от махалата по посока НОУ „Христо Ботев“. Помня, че някои от вас оставаха и каквото преподаваха на нас, го казваха и на тях. Но и немалко стояхте само ден на чина и после пак… наистина вече не помня къде.
Още една изненада, за която може би не си мислил. Тъй като ти не се научи да ходиш на училище (въпреки че насила те караха да се образоваш, мамка му и социализъм, а?), така си възпитал своите деца, а те по същия начин – твоите внучета. (Не сме престарели аз и ти, но поради твоите „културни особености“ сигурно отдавна вече си станал дядо, пък нямаме 50, ти да видиш!)
Уважаеми сънароднико ром! Аз познавам твои събратя, които работят като шефове на смени. Техните синове и дъщери са изпозавършили средно училище и на никого от техните колеги и през ум не му минава да ги дели или се гнуси от тях. Защото са осъзнали, че немалка част от думата „интеграция“ всъщност означава да го решиш сам.
Да не се дърпаш от обществото и така то няма никак да се дърпа от теб. О, знам доста случаи, в които твоите лидери, за които стана дума малко по-нагоре, заедно с други мазници не от твоя етнос, си натъпкаха джобовете с тлъсти суми по всички тези печални поводи – интеграции, десетилетки на ромски включвания, стратегии за приобщаване към обществото и още куп глупости. Само че, ако беше ходил на училище и имаше съзнание, нямаше да си толкова прост и първосигнален, а щеше да се сетиш да ги хванеш за гушата с въпрос къде са парите.
Ти, обаче, предпочиташ да се репчиш на лекарите, които идват да те обслужват в смрадливата ти колиба, на инспекторите, които идват да ти отрежат тока и спрат водата, защото дължиш от 3 до 25 000 за сметки.
Да награбиш брадва или нож и зловещо да се зъбиш на телевизионните камери заради поредния случай, в който твой приятел или роднина е пребил българин или го е обрал и му е поискано възмездие за това.
Уважаеми сънароднико ром! Жена ти нека пак си ражда по 6 деца, щом толкова сте стриктни по повод „културната си идентичност“, насърчаваща 13- годишни хлапета да раждат бебета. Но вече тъкмо няма да ми надуваш главата, че „дицата гладни, ши крадем, ко да прайм“.
С тези продукти, които ще ви дават, имате пълната възможност да ги храните. И да ги пращате на училище, щото иначе ще ви ги спрат.
Усещаш ли тънкия момент? И вие доволни, и останалите - също. Освен туй, ще се научат да четат и пишат и като пораснат все ще има по-голям чалъм някой да ги вземе на работа. Разбира се, стига това да се случи наистина и това с помощите в продукти да стане.
Аз нямам много-много вяра, защото съм се наслушал на правителства, които твърдят, че този път вече сериозно се заемат с работата, но след няма и година си я подкарват пак по старому – държат те най-вече прост, после безкнижен и озверял, за да им пускаш на другите избори бюлетини срещу тройка соеви кебапчета и две бири.
Уважаеми сънароднико ром! Опитай да живееш като мен. Невинаги съм седял на бюро и съм тракал дълбокомислени приказки на лаптопа. Работил съм като чистач на кенефи (съвсем сериозно!), мияч на стъкла, общак по строежи и още каквото се сетиш.
Жан-Виденовата зима я изкарах безработен. На половин чувал орехи и двайсетина буркана чушки „рибки“ в оцет. Развалиха ми се няколко зъба, бях изпосталял доста, заради глада почнах да се напивам от 20 грама ракия, но не крадох.
Защото не ми е в културната идентичност. Та, опитай го това, с децата. Ще видиш колко доволни ще бъдат те. Нахранени и в училище. А ако продължиш да отказваш, аз ще продължа да не позволявам симпатичното сополанче, което стои на пост пред магазина до офиса „Дай стинки, бате!“, да ми нарушава съня и да ме кара да се чувствам неудобно.
Ти си го пратил. Ти го мисли.
Източник: Десант
