След като живее две години в Лондон, Ема Гатева сменя космополитната въртележка не просто с по-спокоен ритъм, а с тотално откъсване от цивилизацията. Става хижарка на място, до което няма път за автомобил, а най-краткият маршрут се равнява на три часа ходене пеш – хижа "Амбарица" на 1520 метра надморска височина в Стара планина. Когато взима това решение, тя е на 40 години и е с напълно ясно съзнание, че избира буквално и метафорично стръмен път в живота си. Думата е една – кауза. "Исках да спася "Амбарица" от разрушаване. В началото тук дойдохме двама души – един приятел ме подкрепяше и беше доста ентусиазиран, но след няколко месеца се отказа. На 12 март 2013 г. се пренесох в хижата. Родом съм от Троян и съм израснала на улица "Амбарица", затова промяната в адреса на личната карта не беше голям."
Поемайки отговорност за мястото, Ема заварва една постройка с течащ покрив, прозорци, през които духа вятър, и никакви гости и планинари. "Предишните хора, които стопанисваха хижата, я бяха превърнали в сборен пункт на бракониери, единственото поддържано нещо беше пътеката до мястото, където животните ходят на водопой, и там биваха обстрелвани", разказва тя. Сградата е завършена през 1960 г. и определено има нужда от сериозен ремонт. Субсидии за реновации обаче няма, а новопристигналата хижарка трябва да се справи както може.
Следват многобройни изкачвания с тежки товари и строителни материали на гръб – за двете години живот на високо Ема и конят Борко пренасят около десет тона. Качват още какво ли не – тоалетни, казанчета, бойлери, уреди... "Много хора се включиха и още се включват да помагат – приятели, планинари, хора, забелязващи усилията, които полагаме за възстановяването на сградата, се вдъхновяват от личния пример и се връщат, за да допринесат с каквото могат. Така са строени хижите едно време – с доброволен труд и самоорганизиране. Всъщност това е най-добрият пример за гражданско общество", разпалено споделя Ема. По нейни изчисления оттук са минали около 200 души, които са помогнали с възстановяването на постройката. Много от тях са напълно непознати, чули от някого или видели в страницата в Facebook от какво се нуждае Ема. "Така изцяло ремонтирахме покрива, тоалетните, инсталирахме локално парно, подновихме кухнята, изциклихме паркета и поставихме изцяло нова ел. инсталация". В момента тя ремонтира прозорците един по един, сменя ВИК инсталациите и си почива, като боядисва спалните.
Четиридесет и две годишната жена знае как да се справи със строителните задачи благодарение на опита си от Лондон, където извършва височинна работа, често свързана и с ремонти по небостъргачи. "Не ми харесваше, че в огромния град трябваше всеки ден да пътувам по два часа на отиване към работа и по два часа на връщане, а и ми липсваха природата и просторът", казва тя. Всъщност Ема е завършила алпинизъм в НСА и явно не я е страх от всякакви предизвикателства, защото за дипломната си работа прекарва 50 дни сама в пещерата "Птичата дупка", за да изследва как подобен престой се отразява върху организма на човек. "Заради този ми експеримент сега ще ме правят "музеен експонат" в "Музейко" – в частта за пещерите ще присъства и животът ми в "Птичата дупка", смее се тя.
Признава, че през последните две години не се е чувствала самотна, а може би не е и имала време да усеща самота – понякога се случва да се качи до хижата и да слезе обратно до града по два пъти на ден, за да пренася инструменти и материали. А и уточнява, че не е съвсем сама – все пак конят Борко и котаракът Люк са до нея. "За мен хижарстването е като пътуването на стоп – запознаваш се с толкова много нови и интересни хора, а понякога успяваш и да завържеш сериозни приятелства, т.е. това, че се виждате за кратко, не означава, че не може да задълбочите комуникацията си." Но все пак й липсват културните събития и затова се опитва да организира всякакви разнообразни инициативи. Така например между 25 и 27 юли миналата година се организира Фестивал на боровинките, който е съпътстван от концерти, уроци по суинг, йога на открито, прожекции на филми и, разбира се, състезание по събиране на боровинки и варене на сладко. "Фестивалът се осъществи като на магия – дойдоха едни млади момчета и момичета, направили сдружение за свободно каране – Freeriderz.org, и като разбраха, че ми трябват средства за ремонтите, решиха да организират мероприятието, понеже склоновете са обсипани с плодове. През изминалото лято обаче валеше през цялото време и до последния момент боровинките бяха все още зелени. Точно в деня преди да дойдат всички, изгря слънце и грееше цял уикенд", разказва Ема. Хижата се напълва за часове, около нея са разпънати още около 180 палатки с посетители от цяла България и гости от Испания, Полша, Франция. Освен млади семейства с бебета идват и възрастни туристи на над 80 години – всеки открил по нещо интересно в програмата, в която има дори и лекции по екологично строителство и как да се изгражда компост. "Най-много се радвам, че гостите на фестивалабяха изключително съвестни, изхвърляха боклука си разделно, свалиха го в града и след тях нямаше дори фасове за събиране." С приходите Ема успява да купи голям 6 kW генератор за ток. Целта е фестивалът да се провежда всяка година по това време.
В момента хижарката не може да направи кой знае какво в дълбокия сняг, защото така и не успява да си купи нови зимни обувки, а гетите си дарява преди седмици на туристка, която преспива в хижата, но няма екипировка. Но скоро предстоят интересни инициативи – още през април хижа "Амбарица" ще приюти пролетния лагер на училището за планинско катерене. Тогава ще бъде изработен и т. нар. кралимарковски стол - ще бъде висок 8 метра и ще бъде поставен в областта Купена. През лятото ще има и лятно кино, въпреки че Ема се шегува: "Тук е малко като в скандинавските страни – топлите дни продължават две седмици, а понякога и по-малко."
За гостите си в "Амбарица" тя демонстрира различни от строителните умения – готви им вкусни манджи, а мекиците й с боровинкови сладко вече са истински известни. "Досега съвместявах 90 професии – и председател на сдружението, което стопанисва дружеството, и готвач, и хижар, и строител, и чистач – опитвам се да заделя малко пари, за да наема друг хижар (от този месец ще й помага Цецо Апостолов).Ема няма собствено семейство, но споделя, че силна подкрепа среща от сестра си, а племенниците й са й истински фенове, макар че баща им само повтарял: "Да не хванете като леля си гората!" "А аз не "хванах гората" просто от лудост, имам прекрасен пример – баба Дана, която едно време е била хижарка на "Амбарица" и се е справяла великолепно. Тя сега е на 83 години и поддържа Зелениковския манастир. С две приятелки направихме късометражен филм за нея и съпруга й Гечо. За да оцелее тук човек, е нужно едновременно да е мечтател, но и да има сериозни практически познания. Аз имам такива – знам как направя парното да работи, как да шпакловам... Дългосрочната ми цел е хижата да е обществен център за хората, които да се чувстват съпричастни към поддържането й и същевременно да знаят, че са приети като у дома си. Искам да се запази основната идея на една хижа – да приютява планинари."
Хижа "Амбарица" работи през цялата година, цената за нощувка е от 10 до 12 лв. на легло, за деца под 6 години не се плаща, а за пенсионери има отстъпки. Доброволците, които идват да помагат, не плащат нощувки. В хижата има интернет, който от време на време прекъсва и постоянно обхват на мобилните оператори.
Източник: http://www.capital.bg/light/tema/2015/03/13/2490506_divi_i_shtastlivi/?sp=1#storystart
