Какво се случва на Иракли

Същата администрация, която допусна строежа на несъбърските дюни, е дала зелена светлина на "Емона 2000"



14 яну 2013, 17:20  

Росен Босев

"Долу ръцете от Иракли." Така се казва протестът, организиран във Facebook, за който са заявили присъствие над 4000 човека. В 18.00 часа те ще тръгнат от Попа, а след това ще отидат до пл. "Народно събрание".

Поводът за събитието е новината, че в края на миналата година в местността Иракли, в района на лиманата на р. Вая, е започнало строителство. Очаквано тази информация предизвика недоволство в социалните мрежи. Иракли е една от малкото плажни ивици, която все още не е засегната от строителната вакханалия, обхванала българското Черноморие.

Според природозащитниците строежът е в нарушение на българското законодателство, a според инвеститора всички документи на проекта са изрядни. Подобна е и позицията на екологичното министерство, което директно нападна природозащитниците заради позицията им.

Строежът на Иракли се случва в контекста на скандала със строителството по несебърските дюни, който показа, че веригата от институции, които е трябвало да гарантират запазването на обществения интерес, не работи. Положителната оценка за това, че проектът няма да въздейства на околната среда, с която на практика се дава зелена светлина за строежа, е подписана от директора на РИОСВ-Бургас Бойчо Георгиев - именно той узакони строежа край Несебър, като прие, че дюните не са дюни. След като беше нарочен за уволнение от премиера Бойко Борисов, Георгиев обвини за действията си предишния началник на РИОСВ-Бургас, който го бил подвел.

Какъв е проектът?

Строежът, който е започнал в края на миналата година, е само част от по-големия проект на фирмата "Емона 2000" ЕООД, който е за строителство на "ваканционно селище" върху общо 26 декара. Предвижда се изграждането на " ваканционен комплекс, състоящ се основно от еднофамилни къщи, една резиденция с апартаменти и стаи, спа център, ресторант, механа, подземни гаражи, басейни и плажен бар."

От публикуваната информационна табела на строежа разбираме, че от края на миналата година в парцел 27454.23.63 започнало изграждането на "ваканционно селище - 9 бр. едноетажни ваканционни бунгала, 5 бр. двуетажни ваканционни бунгала и 3 бр. складове с басейни."

И тук е първото разминаване. Според оценката за степента на въздействие върху защитени зони, която е изготвена през септември 2010 г., на този парцел "ще бъдат изградени 12 еднофамилни къщи, плажен бар и басейн". В същото време на информационната табела на строежа е записано, че ще бъдат построени 14 къщи и три склада с басейни, каквото и да означава това.

Другите етапи от строителството, според оценката за степента на въздействие върху защитени зони, са изграждането на осем еднофамилни къщи, резиденция от осем стаи и шест апартамента с подземен гараж, басейн, ресторант, спа център, механа и плажен бар; 11 еднофамилни къщи, 3 магазина с три апартамента над тях, лоби бар с администрация, подземен паркинг за 13 МПС и басейн.

На мястото, където ще бъде изграден обекта е имало пионерски лагер и почивна станция и основната теза на инвеститора и екологичната инспекция е, че строежът на практика представлява модернизация на съществуващото.

Кой е строителят?

Проектът е на софийската фирма "Емона 2000" ЕООД. Неин собственик и управител е Добрин Иванов. В края на миналата година друго дружество, в което той е мажоритарен собственик и управител - Трансмобил ООД, спечели обществена поръчка на Министерство на отбраната и купи шест щурмови самолета СУ-25 за 8 млн. лв. Това дружество има пълен лиценз за износ, внос и трансфер на оръжия и удостоверение за регистрация за брокерска дейност с оръжия.

"Вая Дир" ООД, в която Добрин Иванов е съдружник със съпругата си Лариса, взе през 2011 г. концесията на плажа "Река Вая" за пет години.

Проектът на "Емона 2000" е един от няколкото в района на Иракли, като по информация на "Капитал" всички заинтересовани са се обединили в общо дружество – Иракли АД, което е обявено в ликвидация миналата година. Сред собствениците му виждаме Николай Банев, синът на Цоло Вутов, съдружника на депутата от ГЕРБ Емил Димитров – Славян Теофилов, и фирмата "Суис Пропъртис", която също има инвестиционен проект там.

Как е придобита земята?

Окрупняването на земята, върху която се строи в момента, започва през 2003 г., като голяма част от имотите са купени от физически лица. От справките в имотния регистър прави впечатление, че интерес към тези земи е проявявал и Славян Теофилов, но още преди две години той и жена му продават имотите си на "Емона 2000" или нейните собственици.

Един от имотите (част от парцела, където е започнало строителството) е придобит чрез заменка с община Несебър през 2003 г. от фирмата "Аква парк", която срещу пет апартамента в Несебър получава 9 декара на самия бряг на морето.

Вниманието привлича и сделка от ноември миналата година, когато "Емона 2000" е успяла да купи 1.7 декара земя от община Несебър на цена от 19 лв. на квадрат.

Без отговор остава въпросът и как "Емона 2000" се разпорежда с бунгалата на общинската фирма "Галатея 2002" ЕАД при положение, че в регистъра на Столичната общинска агенция за приватизация няма данни бунгалата, които "Емона 2000" ще реновира, да са били продадени. През 2006 г. тогавашният кмет на София Бойко Борисов беше заявил, че спира приватизацията на дружеството за да запази детските лагери.  "Капитал" разбра обаче, че още през 2005 г. общинската фирма е била осъдена да върне собствеността на имота на две физически лица, които от своя страна са го препродали на съпругата на Славян Теофилов - Димитрина.

Защо според властите строителството е законно?

В неделя МОСВ разпространи прессъобщение в защита на проекта на "Емона 2002" в което се казва, че Оценката за въздействие на околната среда, издадена от директора на РИОСВ-Бургас Бойчо Георгиев, е издадена през август 2011 г. И тъй като никой не я е обжалвал, тя е влязла в сила.

Няма спор, че и трите имота върху които ще се строи, попадат в защитени зони. За да оправдае положителното становище за строителството, екологичната инспекция приема, че "ваканционният комплекс" няма да застраши по никакъв начин защитените видове.

Основният аргумент на екологичната инспекция в подкрепа на прокета на "Емона 2000" е, че по същество строителството е "подмяна на съществуващите постройки с нови с капацитет много по-малък от този когато имотите са били действащ пионерски лагер, поради което очакваните косвени въздействия ще бъдат много по-малки от тези в миналото."

На практика за екологичния контрол изграждането на "ваканционния комплекс", в действителност е "реновация" и "модернизация" на пионерския лагер: " "Модернизирането на материалната база в имотите, които са преотредени по действащия ТУП на община Несебър с цел курортно и жилищно строителство, няма да доведе до съществени промени по отношение на досегашното антропогенно натоварване на територията, като очакваното увеличение на почиващите в новопостроения сграден фонд ще бъде за сметка на намаляването на броя на приходящите само за плаж от други курорти и къмпиращите на нерегламентирани места туристи. Пълноценното използване на новопостроения сграден фонд за по-продължителна почивка от 5 до 15 дни ще доведе до намаляване на автомобилния трафик в района за сметка на ежедневно пристигащите на плаж, но нощуващи в други места по Черноморското крайбрежие."

През 2007 г. Върховния административен съд, по друг спор, приема, че въпросните бунгала всъщност са " временни постройки."

Нещо повече, екологичната инспекция приема, че сградите не само няма да навредят, но дори ще помогнат на природата: "Строителството на сградите и озеленяването до известна степен ще предоставят нови територии за заселване на някои от обитаващите района птици и прилепи, гнездещи по покриви на сгради, подпокривните пространства и ниши и в зелените площи, като двата вида лястовици, домашното и полско врабче, жълтокраката чайка, кълвачи, скорци, синигери и други по-толерантни видове."

Факт, който поставя под съмнение целия доклад за въздействие е, че при съставянето му авторът се позовава на остарели редакции на българското законодателство, което има отношение към проблема. Например той цитира редакцията на Закона за опазване на околната среда от края на 2006 г., а към момента на изготвянето на оценката този нормативен акт е бил променян общо 12 пъти.

Друг нормативен акт, който авторът на оценката пише, че е използвал, е Закона за защитените територии, но отново в редакцията му от 2006 г.. До момента на обявяване на екологичната оценка, законът е променян общо 8 пъти.

Идентичен е случаят с редакцията на Закона за биологичното разнообразие, която е използвана от експерта. Тя също е от 2006 г. и към датата на изготвянето на оценката, законът е бил променян 9 пъти.

В същото време доклада цитира свободната интернет енциклопедия Wikipedia.

"Първо отварям сайта на МОСВ и от там гледам най-последната редакция" каза пред "Капитал" изготвилият доклада Веселин Вълчанов. Той коментира, че на мястото, където е строежът, е имало гранична застава, а след това почивен дом и пионерски лагер, където е имало над 2000 човека: "Сградите са стари и са опасни за хората" допълни още той.

През 2006 г. не може, днес - да
Друга интересна подробност е, че през 2006 г., тогавашния министър на околната среда издава заповед за строителна дейностт в района Иракли във връзка с процедурата по обявяване на местността "Иракли-Емине" за защитена територия. Забраната е за срок от една година. В началото на 2007 г. Върховния админстративен съд потвъждава предварителното й изпълнение и отвхърля жалбата на "Емона 2000."

Днес природозащитникът Тома Белев коментира друг проблемен аспект на проекта - капацитетът на питейната вода: "В строежа на Иракли са предвидени 180 обитатели и 250 места в заведенията с продължителност за обитаване от 8 месеца годишно. Нормите за водоснабдяване са различни, но средно 200 л/жител дневно и 200 л/за място във заведението за 12 часа. Или в случая около 20 000 кубически метра за осем месеца. Разрешителното за водоползване на кладенеца от който ще черпят вода за обекта е 6532 кубика годишно. Откъде ли ще се вземат недостатъчните 14 000 кубика вода?" Миналата година РИОСВ-Бургас вече е октазала да даде разрешение, тъй като капацитетът на същия този кладенец е изчерпан.

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/01/14/1984075_kakvo_se_sluchva_na_irakli/

Да застроим Иракли

"Емона 2000" с ново инвестиционно намерение за местността Кладери, в близост до Иракли

18 окт 2013, 16:41 Калина Горанова

Местността в близост до плажа на Иракли винаги е предизвиквала интереса на инвеститори като една от малкото, пропуснати от строителния бум по Черноморието. За тях това означава потенциал за бизнес. За екоорганизациите и една част от обществото това означава една от последните възможности нещо да бъде запазено. Проектите там се гледат под лупа и срещат огромен обществен отпор, обясним предвид изгубеното доверие в институциите, когато става въпрос за спазването на екологичното законодателство. Сега те имат нов голям повод за притеснение - инвеститор е предложил ново застрояване.

Протестите за Иракли започнаха преди години със стартирането на проекта на "Суис пропъртис" "Ривърсайд вилидж". Той беше спрян окончателно от Върховния административен съд в средата на 2012 г. Затишието беше за кратко, след като в началото на годината започна строителство на проекта на "Емона 2000", собственост на Добрин Иванов. Това начинание отново предизвика протести, тъй като попада в две от зоните по "Натура 2000" - защитена зона "Емине" и защитена зона "Емине-Иракли" (в зоните по "Натура" може да има строителство, но то трябва да е съвместимо с предмета на опазване в зоната). "Вая Дир", в която Добрин Иванов е съдружник със съпругата си Лариса, взе през 2011 г. концесията на плажа "Река Вая" за пет години. Проектът стигна до съда и последваха месеци затишие. Докато тече делото, "Емона 2000" заедно с "ДАРС инвест" вече е уведомила за следващото си инвестиционно намерение в местността. Макар и в много начална фаза, то е знак, че на Иракли събитията тепърва предстоят.

Проектите на Иракли са важни и по още една причина. В страната на дюните, които не са дюни, "от 14 наказателни процедури в сферата на екологията пет са в областта на биоразнообразието", обяви при отчета на първите си 100 дни работа министърът на околната среда и водите Искра Михайлова. Наскоро стана ясно, че първото дело на Европейския съюз срещу България ще е именно заради еконарушения и по-конкретно заради ветроенергиен парк в зоната от "Натура" "Калиакра", открита преди 6 години. Строежите на Иракли също са от следените, след като започна наказателна процедура заради зле изпълненото укрепване на коритото на река Вая. Михайлова обяви, че по случая с реката предстоят проверките на място от страна на Брюксел.

Проект при проект отива

Познатият първи проект на "Емона 2000" получи решение по оценка за въздействието върху околната среда от август 2011 и предвижда строителство върху три имота (с номера: 27454.23.85; 27454.23.63; 27454.23.19) с обща площ  на терените 26 091 кв.м в местността Кладери, землището на с. Емона. Предмет на инвестиционното предложение е изграждането на ваканционен комплекс на мястото на съществуваща почивна база, бивш пионерски лагер на "Галатея 2000" и почивна станция на "Горстрой Бургас". Ваканционният комплекс (от 31 еднофамилни къщи общо за трите имота, резиденция от 8 стаи и 6 апартамента, три магазина с три апартамента над тях, басейни, плажни барове и т.н.) е за максимален брой посетители 180 души, като броят на предвидените посетители не надхвърля досегашния капацитет, който е до 250 души. Основният аргумент на екологичната инспекция в подкрепа на проекта на "Емона 2000" е, че по същество строителството е "подмяна на съществуващите постройки с нови с капацитет, много по-малък от този, когато имотите са били действащ пионерски лагер, поради което очакваните косвени въздействия ще бъдат много по-малки от тези в миналото". Въпреки че според екоминистерството всичко с проекта е изрядно, той беше спрян в началото на годината след проверка на строителен контрол и констатирани разминавания между решението по ОВОС и реалния строеж. Накрая казусът финишира в административния съд, където инвеститорът оспорва решенията на РДНСК Югоизточен район.

Преди няколко месеца Добрин Иванов и Лариса Иванова като физически лица съвместно с инвеститорите "Емона 2000" и "ДАРС инвест" уведомяват за новото си инвестиционно си намерение, видно на сайта на община Несебър, в пет нови имота в местността Кладери (с номера: 27454.23.52; 27454.23.86; 27454.23.88; 27454.23.23; 27454.23.90). Терените отново попадат в две от зоните по "Натура 2000". Общата площ на парцелите е в пъти по-голяма от предходните - 85 403 кв.м. От тях предвидената обща застроена площ е до 16 дка, общият брой на обитателите ще е до 250 души, а общият брой на еднофамилните сгради - до 98 броя, до 2 етажа, пише в уведомлението до общината и регионалната екоинспекция. Проектът е в много начална фаза (уведомление за първо информиране), т.е. екооценката предстои. 

РИОСВ в очакване

"Предложението е съвсем ново. Имотите не се припокриват с терените на старото инвестиционно предложение", коментираха пред "Капитал" от бургаската регионална екоинспекция. "Така заявеното предложение попада в обхвата на Приложение №1 към чл.93 от Закона за опазване на околната среда и е предмет на извършване на задължителна оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), в това число и оценка за съвместимост с предмета и целите на "Натура 2000". Теренът, предвиден за реализация на инвестиционното предложение, не навлиза в защитени територии съгласно Закона за защитените територии, но е в две защитени зони от мрежата "Натура 2000", а именно защитена зона "Емине" за опазване на дивите птици, обявена през 2009 г. и защитена зона "Емине-Иракли" за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, приета с решение на Министерския съвет през 2007 г.", продължават оттам.

Или новият проект попада в същите зони като предходния, но този не се явява подмяна на нещо съществувало в миналото. "В доклада по ОВОС следва да се разгледа кумулативното въздействие в резултат от реализацията на оценяваното инвестиционно предложение и връзката му с други минали, настоящи и/или очаквани бъдещи инвестиционни предложения", отговориха от регионалната екоинспекция на въпроса дали двата проекта за три и пет терена имат връзка помежду си и какъв ще бъде общият им ефект върху зоните.

Кой и къде

 

За кратко през 2009 г. собственик на "ДАРС инвест" е съдружникът на депутата от ГЕРБ Емил Димитров, Славян Теофилов. Впоследствие компанията става собственост на "Фрам билд", която се управлява от семейството на Добрин Иванов. Самият той отказа коментар какъв точно ще бъде проектът и дали има връзка с предходния.

От регионалната екоинспекция повториха само данните от уведомлението, че предвидената обща застроена площ е до 16 дка, за брой обитатели - до 250 души. От общината пък обясниха, че вторият главен архитект, който отговаря за Иракли, е в чужбина. Предишният проект на компанията беше върху три имота - два от тях в зона А (най-рестриктивна) и един, поделен между А и Б според Закона за черноморското крайбрежие, но в територия, която е била с трайното предназначение за урбанизиране. Сега имотите, собственост на инвеститора, са земеделска земя, като четири от тях се водят лозе, а последният - друг вид нива. Според Териториалноустройствения план на община Несебър терените попадат в зони, предвидени за разширение на "Курортно строителство" и "Курортни зони", т.е. има план за бъдещо застрояване. Четири от имотите се намират в зона Б по Закона за черноморското крайбрежие, а последният - в зона А и Б, т.е. са малко по-навътре от брега в сравнение с първите три. 

По времето на управлението на Джевдет Чакъров беше стартирана процедура за обявяването на Емине-Иракли за защитена местност по Закона за защитените територии, което би означавало забрана на строителството в много по-широк периметър (сега защитена местност е само Иракли). Процедурата обаче не беше финализирана. В началото на годината от МОСВ отговориха на въпрос на Mediapool, че не смятат, че процедурата за обявяване на защитена местност Емине–Иракли е стартирала преди обособяването на мрежата от "Натура 2000" в България и че считат, че не е целесъобразно да бъде обявена защитена местност, която да има аналогичен режим за опазване като на защитените зони по "Натура 2000". Разликата е "минимална" - защитената местност означава без строителство, а в защитената зона "Натура" всичко е по преценка на институциите, в които доверието отдавна клони към нулата.

http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2013/10/18/2164132_da_zastroim_irakli/

На Иракли все пак ще се строи

Бургаският административен съд даде картбланш на втория мащабен строеж на Иракли, съобщи онлайн изданието на в. "Черноморски фар". Това стана с отмяната на заповедта на РДНСК-Югоизточен район  за спирането на строителството.

Мотивът на съдията е, че строежът е от V категория и не е от компетентността на РДНСК да го спре.

Според Закона за устройството на територията (ЗУТ):

"Строежите от първа, втора и трета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, при условия и по ред, определени в НАРЕДБА № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти.

За строежите от четвърта и пета категория, в 7-дневен срок от постъпване на искане органът, издал разрешение за строеж, след проверка на окомплектоваността на документите, регистрира въвеждане на строежа в експлоатация и издава удостоверение за въвеждане в експлоатация.

Строежите от шеста категория не подлежат на въвеждане в експлоатация".

Фирмата "Емона 2000", собственост на Добрин Иванов, оспорваше в съда  заповедта  за спиране на строителството, издадена от  директора на отдел "Незаконно строителство" към РДНСК-Бургас. До спиране на строителството се стигна след проверка, която показа, че инвеститорите не спазват ограниченията за защитената зона "Емине".

Строителството в Иракли било на мястото на детски лагер - територията, която е урбанизирана още през 60-те години, съобщи преди време "24 часа". В архивите на РИОСВ-Бургас дори има доклад от тогавашния министър на народната просвета Ганчо Ганев, изпратен до Тодор Живков, който съдържа данни за отреждане на терен и създаване на детски лагер към някогашния Благоевски районен народен съвет. През годините базата става известна като софийския лагер.

Теренът се намира на първа линия, в непосредствена близост до плажа. Става въпрос за три имота с обща площ около 26 дка, два от тях са на брега и са разделени от пътя, който минава през местността като отбивка от отсечката Несебър - Обзор.

Според извършена в началото на годината екопроверка от "Емона 2000" са се отклонили като физически параметри на строителството от издаденото решение.  По кадастър местност Иракли не съществува, официалното название е "Кладери".

http://www.webcafe.bg/id_1653546458

Хитрите трикове, с които супермаркетите ни карат да харчим повече

Супермаркетите използват хитри трикове, за да ни накарат да похарчим повече – но какви?

Става въпрос за прийоми, разработвани с години, които неусетно ни карат да слагаме повече продукти в количката. Според оценките на специалисти, цитирани от портала AdMe, допълнителните разходи могат да достигнат сериозни размери – до няколкостотин лева месечно.

Ако не се каните да пазарувате за седмица, не взимайте количка

От изобретяването им преди 40 години количките в супермаркетите станаха два пъти по-големи. Смята се, че потребителят несъзнателно иска да запълни полупразното пространство и затова трупа повече, отколкото е възнамерявал в началото.

Лакомствата неслучайно са при входа

Тук съществуват два варианта. Първият е да се даде на хората възможност да постъпят „правилно” и „здравословно”. Затова много магазини слагат полезните продукти като плодове и зеленчуци най-близо до входа. Смята се, че колкото повече пари клиентът изхарчи за тях, толкова повече ще компенсира с вредни стоки като шоколади и снаксове. Вторият вариант включва разполагането на незадължителни, но много привлекателни продукти до входа, често такива, които имат най-кратък срок на годност – цветя или прясно изпечен хляб. Влизайки, вие още сте пълни с ентусиазъм и не следите толкова строго бюджета си. Приятните аромати на свежата продукция освен това стимулират сетивата и карат мозъка да произвежда хормона на щастието допамин.



Внимателно четете цветните етикети с цените

По правило етикетите, които се отличават цветово от останалите, се асоциират с намаления и специални акции. Често обаче такива няма, или са съвсем незначителни. Импулсът да купите изгодно обаче вече се е появил.

Добавяйте несъществуващата стотинка към „хитрите” цени

Това е един от най-разпространените трикове – да се сложи цена, която прави продукта да изглежда визуално по-евтин, например 3,99 лв. Подобна е и хитрината с етикетите, където старата цена е дебело зачертана, а новата – изтеглена отгоре. Мозъкът ви обработва тази информация повече като образ, отколкото като аритметическа задача. И затова избирате ненужна вещ, за да „спестите”.

Полиците на нивото на очите са лош избор

Там се слагат стоките, които носят на магазина най-голяма печалба. Внимателно се вгледайте – по-надолу и по-нагоре ще намерите по-евтини и не толкова рекламирани варианти на същия продукт. Физическото неудобство да го направим обаче обикновено ни кара да сложим в количката онова, което виждаме най-лесно. На „златните рафтове” често се слагат и продукти, които бързо трябва да бъдат продадени – например такива с изтичащ срок на годност.

Внимание! Деца в супермаркета

Големите магазини не могат да пропуснат такъв шанс – на нивото на детските очи винаги има сладости в ярки опаковки или играчки. Тогава малкият сам ще вземе интересуващия го продукт и ще настоява до дупка, за да го получи. Много родители купуват само от притеснение заради виковете и сълзите на децата си.

Не се оставяйте на логиката на магазина



Тук всичко е просто – в търсене на млечни продукти се налага да преминете през целия магазин и непременно по пътя ще ви се прииска да вземете още нещичко. Най-необходимите продукти обикновено са разположени в дъното на магазина или са разхвърляни по цялата му площ. Така, за да купите мляко, хляб и яйца, ще трябва първо да преминете през всичко останало.

Гледате не там, където искате вие, а там, където искат те

В супермаркета винаги се движите срещу часовниковата стрелка – така е организирано движението. Така през цялото време се налага да се обръщате, ако искате да погледнете наляво, а очите ви инстинктивно се насочват към средните рафтове отдясно. Точно там се слагат така наречените златни рафтове, където стоят най-печелившите за магазина стоки. По този начин често взимате не това, което сте искали, а това, което са ви накарали да купите.

Нужни ли са ви допълнителните вещи?

Често близо до основните продукти са поставени допълнителни. Например до хляба стоят соковете и газираните напитки, а до ризите – вратовръзки. И всичко е за това да купите повече.



Качество – да, визуални трикове – не

В повечето супермаркети плодовете и зеленчуците са измити и лъснати до блясък. Често ги пръскат с вода, за да изглеждат по-свежи – а всъщност така те се развалят по-бързо. В хладилника ви те бързо ще добият реалния си вид. Същото се отнася и за месата – продават ги на чисто бял фон и дори им слагат бои, за да изглеждат по-червени.

Гладният човек е лесна плячка

Видът и уханието на прясната храна често ви кара да правите „гладни” покупки. По-добре хапнете, преди да идете на пазар – така ще спестите много.

Изгодата понякога е измамна

Струва ни се, че промоционалните акции са безкрайни. Купи един шампоан и получаваш втори като подарък. Супер сделка! Само че преди да купите, помислете наистина ли ви трябва още едно от същото или просто сте били алчни? Ако купите два продукта, от които ви трябва само единият, печелите малко, а магазинът увеличава оборота си. При това такива акции обикновено се правят със застаряващи стоки.

Музиката вдъхновява

Доказано е, че ритмичната музика кара хората да се движат по-бързо из залата, да пълнят кошниците си с продукти и да правят спонтанни покупки. Бавните мелодии пък ни карат по-внимателно да разглеждаме асортимента. Резултатът е един и същ – купуваме повече. Някои магазини дори имат специални плейлисти за различните часове на деня. Сутрин и през деня основните купувачи са пенсионери и домакини, а вечер влиза работещото население и студентите. Двете групи имат различни музикални предпочитания и те се взимат предвид.



Последната засада е на касата

Много магазини се държат на повърхността благодарение на вашите спонтанни покупки. Защо до касите стоят полици с шоколади, цигари, кърпички, дъвки и газирани напитки? Това е последният шанс на супермаркета да ви накара да похарчите пари. Ще разглеждате тези стоки при всяко положение – докато чакате на опашката. А на фона на големите покупки една дъвка не изглежда кой знае какво. Уморените от чакането деца също вероятно ще поискат нещо.

Картите за намаление са по-изгодни за магазина, отколкото за вас

Малката отстъпка създава илюзията, че най-изгодно е да пазарувате именно оттук. Постоянният клиент е златна жила. Вероятно отново ще се върнете и ще похарчите повече пари с облекчена от отстъпките съвест.

"Мениджър Нюз"

http://www.obekti.bg/chovek/10835-%D0%A5%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B5,-%D1%81-%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D1%81%D1%83%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82-%D0%B4%D0%B0-%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%87%D0%B8%D0%BC-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5?start=2

Земеделие и събирателство при горските народи

Континентът на царевицата

Както знаем Америка е континентът на царевицата. Смята се обаче, че тя не се появила от само себе си по тези ширини, а се получила в резултат на експериментирането на коренните жители, които кръстосали две нискодобивни диви растения. За разлика от култури като пшеницата, овеса, ечемика и просото, чиито семена не изискват нищо повече, за да се захванат освен да бъдат „небрежно” хвърлени в някоя плодородна земя, царевицата е растение, което се нуждае от много повече грижи. Семената на царевицата не могат да бъдат пръснати току така, а всяко трябва да бъде поставено в дупка и да бъде грижовно покрито инак няма шанс да покълне.

В сравнение с алгонкинските народи, които се прехранвали главно от лов и риболов и в редки случаи се занимавали със селско стопанство, ирокезките племена отдавали по-голямо значение на земеделието. Имало случаи, когато се отправяли на военен поход само за да се сдобият с нов сорт царевица.

Земеделско ориентираните индианци си служели с прости, но ефективни методи за обработване на земята. Шамплеин разказва, че вместо плуг използвали твърдо дърво, оформено като лопата. Разказва също, че царевичните ниви обграждали селищата и заемали стотици декари площ. Обикновено нивите се засявали през май, като поставяли по три-четири царевични и бобени семена в редица и през интервали от няколко стъпки, а после хубаво ги затрупвали с пръст. Когато семената започвали да покълват, бобовите стъбла се покатервали по дългите близо пет метра царевични „снаги”, като по този начин не позволявали на земята да обрасне в плевели. Тиквите обикновено се засаждали в по-открити пространства, опасващи царевичните посеви, но на известно разстояние от тях, така че да не бъдат засенчени снажните им стъбла. Ирокезите хранят голяма почит към тези три растения – боба,царевицата и тиквата.

Считат ги за сестри, избрали да живеят заедно. Наричат ги „поддръжници на живота” и голяма част от церемониите от годишния им календар са посветени на тях.

За да осигурят благоприятни условия за земеделие, коренните жители прибягвали до обезлесяване на участъка. Процесът бил бавен и траел две години. През първата мъжете обелвали корите на дърветата, за да изсъхнат, а през втората изгаряли изсъхналите дървета. Реколтата се разпределяла на няколко части: общоплеменна, общородова, общосемейна. Първите две били предназначени за общите тържества, за старите и нуждаещите си или в случай на война и бедствие. Зърното за бъдещи посеви се запазвало на кочаните, сплетени във вид на гирлянди.

Трябва да се отбележи, че европейците познават царевицата, тютюна,боба, тиквата, слънчогледа, граха и различни видове ядки именно от контактите си с местните жители. Колумб е първият, който видял (в Хаити) простиращите се надлъж и нашир царевични ниви. Да не говорим, че картофите спасили множество гладуващи по това време страни, особено по-северните като скандинавските. В историята са известни дори и т.нар картофени бунтове, възникнали от отказа на селяните в Германия да сеят новата култура, която впоследствие става тяхно национално ястие.

Събирателство

Алгонкините не се занимавали така усърдно с отглеждане на култури. Дори царевицата не била от първостепенна важност. Главната им селскостопанска култура бил дивият ориз. Всъщност дивият ориз няма нищо общо с ориза, а е зърнено растения, което узрява към края на август. Англичаните го нарекли така, защото семената му наподобявали оризовите и виреел във вода подобно на ориза. Французите се затруднили още повече с определянето му и затова го нарекли „странен овес”.

Сред меномини дивият ориз заемал особено важна роля и затова били наречени „народа на дивия ориз”. Той им бил даден от подземно същество, на което оставяли дарове, за да осигурят добра реколта. Поставяли тютюн в малка дупка и водачът на церемонията молел за хубаво време през идните четири дни, през което трябвало да съберат реколтата. После в огъня се оставял тютюн, с който да умилостивят Гръмотевичните същества. Накрая поднасяли лула, която изпушвали помежду си и приключвали с пиршество.

Оризовите полета и съответната реколта принадлежали на отделните семейства. В тежки години на безплодие и глад обаче запасите били общи. Понякога се назначавали пазачи, които да охраняват полята от натрапници, докато дойде време за беритба. Жени в цикъл и семейства, които били загубили свой роднина през изминалата година, не били допускани за беритба.

Организацията по прибирането на реколтата трябвало да бъде безпогрешна и затова се осъществявала под надзора на опитни хора. На заранина жителите се запътвали към полята и в знак на почит всеки хвърлял щипка тютюн във водата. После се разпределяли в лодките. Във всяко кану имало по две жени, които се занимавали с обирането на плода, докато мъжът насочвал кануто. Индианците очиствали събрания ориз от клонки, червеи и песъчинки, а сетне го сушели и запичали на огъня, като внимавали да не загори. Накрая на бос крак или със специално направени за целта мокасини започвали да танцуват по ориза, като така успешно премахвали люспите.

И ирокезите, и алгонкините събирали плодове и корени – земен орех, който бил ирокезки специалитет, диви картофи, див лук, гулии, червена боровинка,синя боровинка, малини, ягоди,от които правели зимнина,череши, ядки като жълъди, орехи и лешници. Добивали мляко от особен вид растение, изпускащ сок подобен на мляко, събирали корени от жълтата водна линия. Събирали и кленов сок, като пробивали дървесната кора и правели улеи, по които да се стича сока. После го изсипвали в котли от дървесна кора, които окачали и оставали над жаравата, докато сокът се сгъсти в сироп. Сиропът бил идеален заместител на сладкото и захарта.

Не на последно място някои индиански народи обичали много солта и пътували надалеч, за да си я набавят. При други като онондага тя била забранена, защото разваляла човешкия ум. Като неин заместител използвали пепелива вода, а месото и рибата можели да запазят за дълго време, като ги варели в солена вода.

Източник: http://biozemedelie.com/biozemedelie/%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5/?fb_action_ids=10201136299281125&fb_action_types=og.likes

ЕС криминализира нерегистрирани семена и частни градини

Независимостта от държавата е най-голямото престъпление срещу настъпващото световно правителство, грижещо за господството и интересите на най-големите корпорации. Затова те, от своя страна, явявайки се де факто управляваща олигархия, с малки стъпки вземат необходимите мерки чрез Европейския съюз, Северно-Американския съюз, Споразумението за Транстихоокеанско партньорство и т.н.
САЩ вече се отчете с доволно много случаи, когато частни градини и резервоари за дъждовна вода в дворовете на хората бяха щурмувани от SWAT агенти, след което бяха забранени с регулации и по всевъзможни начини, включително със заплахи, се ограничи тяхното по-нататъшно използване.
Сега официални планове в подкрепа на такава тирания от страна на биотехнологичните компании, производителите на пестициди и други големи корпорации в аграрния бизнес се прокарват в Европа, в частност от Европейската комисия чрез един истински подмолен закон.

Арджун Валия от Collective-Evolution.com пише:

„Европейската комисия променя законодателството в Европейския съюз с мотива, че ще подобри сигурността на храните в континента. Тези действия обаче срещнаха сериозна опозиция от мнозина, които са категорични, че тези мерки ще застрашат разнообразието на семената и ще са в полза само за агрохимическите компании. Новият закон дава нова власт върху класифицирането и регулацията на целия растителен живот в Европа.
Проектозаконът Plant Reproductive Material Law¹ регулира всички растения. Той съдържа ограничения върху зеленчуците и овощните дървета, както и върху останалите растения, независимо от вида им. Ако законът бъде приет, вече ще е незаконно да отглеждате, размножавате или търгувате със семена от зеленчуци или дървета, които не са били тествани и одобрени от централизираната власт, и по-специално Агенцията за растителното разнообразие към ЕС.² […] Казано накратко, новият закон ще даде пълна хегемония на бюрократите над всички растения и семената в Европа. В същото време ще забрани на градинарите да отглеждат собствени растения от нерегулирани семена – направят ли го, ще бъдат разглеждани като престъпници.“

Ако тази идея се превърне в закон – било в Европа, или другаде – ще придвижи напред пълното подчинение на хората под неправомерната власт, дадена на биотехнологичните и аграрните гиганти.
The Real Seed Catalogue също предупреждава за този тираничен закон и бизнес интересите зад него. Те отбелязват, че според една от ужасните идеи в него „тестването и регистрирането само на един сорт семе ще струва близо £3000“:

„Законът от самото начало ще възпрепятства опитното отглеждане на разнообразни зеленчуци от домашни градинари, производители на органични храни и малките фермери, продаващи продукцията си. Домашните градинари имат наистина различни нужди – например те работят на ръка, а не с машини, като не могат или не искат да използват силни химически препарати. За тях няма да е възможно да регистрират пълното разнообразие (от зеленчуци), които произвеждат са собствени нужди, тъй като няма да отговарят на критериите от Агенцията за растителното разнообразие, която е единствено загрижена да одобрява сортовете семена, използвани от индустриалните фермери“ – пише Бен Гейбъл, директор на The Real Seed Catalogue.

По-нататък се казва, че проектозаконът е изслушан от комисиите на ЕС по агрикултура и околна среда , като е бил преработен заради значителното обществено недоволство. На 13. ноември 2013 г. The Real Seed Catalogue съобщи, че „според коментарите на самите еврокомисари, те получават стотици електронни писма и са съвсем наясно, че има проблем, както и че градинарите са разтревожени“!
На Avaaz.org се появи публична петиция, озаглавена „Ние няма да приемем това. Остави семената ни, ЕС!“. Вече е подписана от близо 100,000 души и може би ще има някакво влияние в убеждаването на недемократично избраните бюрократи в Европа да изоставят този безобразен закон, обслужващ корпоративни интереси. Можете да се подпишете и вие.
Съвсем същата тактика се използва и в окупацията на Ирак, впрочем, където още Пол Бремър – помазаникът на Буш – издаде тъй наречените 100 Заповеди на коалиционната благоустройствена власт (CPA), която, наред с другото, принуждава иракските фермери да използват само регистрирани семена. По този начин в действителност се застрашават семена, селектирани в продължение на хиляди и хиляди години в земеделието, датиращо още от разцвета на Месопотамия.

Заповедта принуждава повечето фермери да използват генетично-модифицирани семена от винаги приятелските аграрни корпорации, като стоката след това се използва и за фураж на „благоустроената“ индустрия с говеждо месо. В статията „Биопиратство и ГМО: Съдбата на иракското земеделие“ от 2005 г. Global Research изнасят подробности:

„Заповед 81 се занимава със Защитата на растителното разнообразие (PVP), понеже е създадена да обслужва търговските интереси на компаниите, продаващи семена. Нейната цел е да застави иракските фермери да засаждат тъй наречените „защитени“ растителни видове, „определяни като нови, уникални и устойчиви“ – с други думи, най-вероятно са генетично-модифицирани. Това означава, че фермерите от Ирак имат един избор: да купуват семената, регистрирани в PVP.
Заповед 81 проправя път и за патентоването (присвояването) на растителни видове и поощрява въвеждането на генетично-изменени растения или организми (ГМО) в Ирак. Биотехнологичните корпорации, базирани в САЩ, такива като Monsanto и Syngenta, ще се облагодетелстват. Иракските фермери ще са принудени да закупуват семена от тези корпорации. ГМО ще изместят старата традиция да се кръстосват близки растения, като ще ги заменят с организми, съставени от ДНК на съвсем различни видове – например гени от бактерии в царевицата. В дългосрочен план няма да остане достатъчно голям генофонд за генетична устойчивост.
При закупуването на патентованите семена фермерите трябва да подпишат договор с компанията (TUA). Този договор дава право на компанията да контролира действията на фермерите и да извършва инспекция на имуществото им. Фермерът става роб на компанията. Аналогично на американските фермери, иракските също стават обект на „тормоз, задето правят онова, което винаги са правели“. Например Monsanto може да съди иракските фермери, ако естествената реколта се замърси от техните ГМО насаждения. Около последствията от ГМО за здравето на хората и за околната среда продължава да има много неясноти. А земеделието, основано на ГМО, определено поощрява изчезването на конкурентни видове и генетичното замърсяване. Нещо повече – това съвсем ще опустоши Ирак, който и без това страда от хилядите тонове прах с обеднен уран, напалм, химически оръжия и фосфорни бомби.

Иракски земеделци.
Снимка: Reuters

Фермерите ще трябва да закупуват специални торове, хербициди и инсектициди срещу болестите по насажденията. Също така иракчани са длъжни да плащат за правото да използват по-нови семена, като нямат право да пазят семена от предходни реколти. С други думи, земеделците в Ирак просто се превръщат в производители на стока за износ, което води и до утежняването на глада в страната, който не е чуждо явление и за други развиващи се държави. Единственото спасение е едно суверенно правителство в Ирак да отмени това корпоративно робство, а на негово място да възстанови закона за патентите от 1970 г., според който и в съгласие с Конституцията на Ирак се забранява частната собственост върху биологични ресурси.
Обобщено, Заповед 81 пренебрегва древните традиции на иракските земеделци в запазването на семена и в умелото им кръстосване за по-добра реколта. Освен това свирепо унижава приноса на тамошните градинари, които от стотици поколения са развивали важни видове, като пшеница, ечемик, фурми и бобови насаждения. Ако изобщо някой притежава тези растителни видове, това могат да са само семействата, които са ги отглеждали и усъвършенствали, макар и да не са ги описвали в контекста на генетичното им устройство. Този нов закон позволява генетичното манипулиране на стари видове, а след това и патентоването им като търговска стока. Свидетели сме как пиратстват интелектуалната и наследствената собственост на фермерите, отнемането на свободата им и унищожаването на суверенитета на Ирак и възможността му да се изхранва.“

Невероятно! Но е истина.
Автор: Арън Дайкс

Източник: Activist Post

http://www.otizvora.com/2014/02/6030/