Божидар Димитров определи като „ Перперикон на квадрат“.
Глухите камъни включват стотици скални ниши, стълби, щерна, улеи и площадки. Археологическият екип на Георги Нехризов, който работи там от 8 години, намери следи от активната човешка дейност от халколита и бронзовата епоха до късното Средновековие.
Скалното светилище Глухите камъни е сред най-големите тракийски култови обекти. Обхваща няколко огромни, прорязани от дълбоки проломи скални масива. В подножието на един от тях е издълбана скална гробница. В източната част на гробната камера е оформено легло и малка ниша. Встрани има следи от втора, недовършена гробница. В масива на Изток е изсечена стълба, която води до върха, където е оформен басейн. Останалите три скални зъбера са осеяни с над 200 култови скални ниши.
Mястото на светилището е избирано внимателно – изключително красива, респектираща природа и отлична видимост към всички посоки на света. Откроявайки се над околния терен‚ в съзнанието на древните обитатели на Родопите скалните масиви били свещени. За траките височината на скалата олицетворявала ритуала на преминаване от всекидневното към свещеното. Този‚ който се издига‚ изкачвайки стъпалата на светилището‚ които водят към небето‚ престава да бъде човек – стигайки до върха‚ докосван от първите лъчи на слънцето‚ жрецът-свещенослужител прониква в едно друго, ново и чисто пространство…
През тази година екипът, ръководен от доц. д-р Георги Нехризов от НАИМ-БАН, е съсредоточил усилията си в проучването на Централния, Северния и Западния сектор на комплекса. Усилено започнаха да изследват т. нар. Западен сектор – пространството, разположено западно от най-високата скална група.
Една от най-големите находки е представителна църква, базиликален тип от ранновизантийската епоха, която след преустройство е функционирала и през Средновековието.За да разгледате дори малка част от Глухите камъни със сигурност ви трябват няколко часа, ако времето е хубаво обаче, разходката ще е много зареждаща.
