петък, 22 май 2020 г.

Христо Нанев: Covid-19 се оказа върховен „воин“

Христо Нанев: Covid-19 се оказа върховен „воин“

Вирусът неизбежно ще отмине, но той ни дава шанс за едно – да се върнем към нашата изконна същност като човеци



 

Предвидиха ли българските феномени заплахата от Covid 19? По темата разговаряме с техния изследовател – писателят Христо Нанев.


„Българското племе никога, ама никога не ще бъде заличено от лицето на земята. Други народи, както ми се „разкрива“, ще изчезнат, ние – не. Помнете – НИКОГА! Събудената мощ на духа на българина е голяма. Родината ни ще се превърне в райска градина. Тези, които сега я напускат един ден горчиво ще съжаляват…
Но предупреждавайте младите хора, които са зад граница, някъде от 2022 г. докъм 2025 г. всеки да се е прибрал в България“ – това казва преди години феноменът Слава Севрюкова, малко позната на широката ни публика."


- Г-н Нанев, вие от години изучавате българските феномени. Предсказаха ли те днешната ситуация с масовата епидемия и заплахата, наречена Covid-19?
- Изследвайки хората със свръхсензитивни възприятия винаги съм се чудил на предсказанието на Слава Севрюкова, която предупреди българите да се прибират от чужбина: „Кажете на близките си, които са в чужбина, да се приберат до 2025 година. След това, и да искат, ще е много трудно да се върнат, а и ние няма да сме в състояние да ги приемем“. Ето това се случва днес – 200 000 българи се прибират в България. Преди съм го тълкувал, като предупреждение за глобалното затопляне и промените в климата, но нещата се развиха в друго русло.

- „Светът беше на прага на трета световна война и коронавирусът предотврати това трагично събитие“, заяви скоро в интервю доктор Михаел Лайтман. Как ще коментирате думите му? 

- Светът не е бил и няма да бъде пред Трета световна война – такава война няма да има. Поне не в този вид, който я познаваме – тя ще протече по странен начин, без фронт, без войски една срещу друга. Това ще е най-мирната световна война. Според големите български предсказатели и феномени тази „война“ ще премине тихомълком. В този смисъл корона вирусът не предотврати тази война, а ни донесе една друга – вътрешната „война“ и това са нашите притеснения.

- Страхът ли е най-големият ни враг в момента?
- Така е! Ако се върнем назад в годините ще видим, че човечеството винаги се е нуждаело от страха. Преди властваше страха от империализма, но го преодоляхме, когато „империалистите“ станаха наши съюзници. Когато „надмогнахме“ страха си от Бог, дойде страха от вируса. Така старите страхове отпаднаха, но се появиха нови. В момента сме изправени пред страха от смъртта – нека си го кажем направо.

Но това са едни нездрави страхове. Коронавирусът показа как информацията влияе върху здравето ни. И това е един феномен в световен мащаб. Защото ти можеш да си преболедувал вируса, без да си разбрал. Ала човек може да умре от страх опасявайки се да не издъхне от коронавируса. Има го и този момент. Затова аз не съм привърженик на страха, а той се чувства в подтекста на думите, които чуваме от всички страни днес. Затова да не  издигаме страха в култ!

- Светът изглежда като „попаднал“ в мрачен холивудски сюжет. Изненада ли ви това, което ни се случва? 
- Аз самият не съм изненадан. Преминаваме през период на голямо прочистване – прочистване в добрия смисъл, не в страховития. Едно прочистване на духа. Големият проблем е, че страхът блокира духа! Защото коронавирусът се оказа един върховен изолатор. Той ни отдели един от друг. Лошият „сценарий“ е това да стане стилът ни на живот от тук нататък. Да бъдем разделени.и някой да ни командва какво да правим. Добрата новина е, че живеем в глобална епоха и имаме виртуалните технологии. Точно те са нашата „упойка“ за страданието, което изживяваме при тази изолация!

Но пък българинът е устойчив човек, от друга страна тази изолация ни обедини. Моите телефони звънят непрекъснато, хората ми се обаждат в търсене на упование. Започнахме да общуваме на друго ниво. Коронавирусът е голямото изпитание на нашето време. Само че ние можем да го преодолеем със сила на духа, дисциплина и воля.

- Къде ще са най-силните му „поражения“?
- Знаете че демокрацията е определен тип отношение към масите, диктатурата е друг тип. Най-интересното отношение обаче към масите е това на коронавирусът. Въпросът е кой ще надделее след края му – там е заровено кучето. В един момент вирусът ще свърши, а от там нататък какво правим? Даваме ли си сметка, че този коронавирус се оказа един върховен „воин“. Срещу него воюва целия свят и победа все още няма. Само че покрай Covid 19 забравихме за „вируса“ на корупцията, за престъпността … Питам се: каква е тази амнезия на човечеството? Да се говори само за един вирус.

В момента препрочитам книгата на Елиас Канети „Маси и власт“. Тя изследва какво се случва в кризисни ситуации, как се овладява положението, кое може да ни съхрани. Защото паниката е един център и целта е чрез нея да се стигне до разпадане на масите. Но паниката може и да сплотява. Вирусът неизбежно ще отмине, но той ни дава шанс за едно – да се върнем към нашата изконна същност като човеци. Да се замислим и да преосмислим приоритетите си. Това е пречистването на духа, да си отговорим на въпроса: до къде стигнахме, какво дадохме на другите и какво ще им дадем в бъдеще.

- Виждате ли изход?
- Да, ето китайците се справиха с този вирус и то успешно? Да не забравяме, че извън материалния свят, на едно друго ниво, въпросът се свежда до натрупаните кармични проблеми. Той може да се разгледа и в мащабите на самите държави, които се оказват най-засегнати. Защото ако се върнем назад във времето – в периода на големите чумни епидемии – ще видим, че една от най-страшните от тях, тази от XIV век, идва от Китай и засяга Италия.
Днес нещата се повтарят едно към едно. От къде са тези цикли в човешката история? Вероятно е време да си отговорим на този въпрос. И най-малкото да се замислим! Действително в света има една цикличност на процесите. Навремето от Италия тази чумна епидемия влиза в цяла Европа. Сега се повтаря същия сценарий.

- Българинът обаче, като че ли винаги е имал инстинкта да оцелява?
- Разбира се, ние българите имаме силен дух. Много други народи не могат да се похвалят със същия стоицизъм. Духът ни е спасявал от робство и от други, къде по-страшни изпитания. Имаме своите големи повелители на духа. Има ги и днес и те няма да допуснат срив на българщината.

Убеден съм в това. Важно е да се разбере, че когато говорим за коронавируса ние си мислим, че става дума за един вирус. А това е маса от вируси и срещу тях има една огромна маса от хора. Маса срещу маса. Въпросът е кой ще успее с разум и мъдрост да надделее. Ще преодолеем тази криза, ако не допуснем страха да подтисне духа. Страхът срутва имунната система на човека и когато сме му подвластни ние се превръщаме в слаби, уязвими хора. А тези, които са се предали вътрешно, те са пораженците! Затова днес, когато сме се затворили в домовете си много се надявам това да не е толкова в страх, колкото в размисъл! Размисъл за това какво ни се случва и какво ни очаква в бъдеще!



Писателят и изследовател Христо Нанев е роден на 10 май 1956 г. в Пловдив. Завършва българска филология в ПУ „П. Хилендарски”, след което работи като учител, зам.-директор и директор в училище. По-късно се отдава на писателска дейност, като създава книги с художествена и езотерична тематика. От години тoй проучва живота на много от нашите феномени – биограф е на Слава Севрюкова, на дядо Влайчо, за които създава документални филми.
Преди 3 години излезе най-новата му книга „Пророкът на короната“, която разказва малко известни факти от живота на феномена Любомир Лулчев, съветника на цар Борис III.


Източник: https://www.marica.bg/samo-v-marica/intervyuta/hristo-nanev-covid-19-se-okaza-varhoven-voin?fbclid=IwAR3wUVbT2FyKeUm0_jaq_s2YlLvknsfm-2ohXIZEPAKIBxkx9mWCBjMnwns