55-годишната Фум Заб бърза. Мусонните дъждове заливат фермата й в долината Паро в Бутан и Зам бърза да прибере реколтата от броколи, преди водата да я съсипе. „От всички мои зеленчуци броколите са най-търсените“, казва тя. „Всеки килограм се продава за 90 рупии ($1.40)“.
Това е с 15 до 30 цента повече от броколите, внесени от съседна Индия. Зам получава по-високата цена, защото продукцията й се отглежда без използване на химикали. Тов прави зеленчуците по-здравословни, по-ароматни и по-търсени. „Прилагам само органични торове – от компоста, който си правя у дома си“”, казва тя. „Внесените зеленчуци не са толкова вкусни.”
След десетилетия на „пазарно стопанство“ Зам се насочила към органичното земеделие преди четири години. Сега тя отглежда 21 култури в своята ферма с площ 1.3 акра – включително зърнени храни, плодове и зеленчуци. Продава ги, заедно с домашно произведения компост. Купувачи са хотели, местни търговци и собственици на градини. Зам печели по около 40 000 рупии ($600) на месец. Това е три пъти повече, отколкото е изкарвала преди, казва тя.
Успехът на Зам е част от плана на Бутан да подкрепя устойчивото земеделие като един от ключовете за изграждане на процъфтяваща „зелена“ икономика. През 2011 г. правителството стартира Националната органична програма, която има за цел да направи земеделието в страната 100% органично в срок до 2020 година.
Учейки земеделските производители на добри практики в органичното земеделие и как да печелят повече пари с отглеждане на биологични продукти, както и чрез предоставяне на финансова подкрепа, Бутан се надява да намали отпадъците, да редуцира зависимостта на страната от вноса на храни, както и да гарантира, че запазва неутрално влияние върху климата, произвеждайки не повече емисии, отколкото горите в страната са способни да поглъщат. Страната се надява да Бутан стане още по-зелена, демонстрирайки, че екологичното земеделие също може да печели пари.
Кеш за смет
Промяната за Зам започнала, кгоато екип от служители от министерството на земеделието й казали, че предлагат на жените – земеделски производители в селото й – безплатно обучение по биологичното земеделие, включително компостиране и продажба на компоста за печалба.
След завършване на курса Зам започнала първия си пакет компост. Днес тя продава по около 60 килограма компост – направен от трева, листа, кравешка тор и стърготини – на всеки два месеца. Клиенти са туристическите курорти и други купувачи.
Зам използва компост и за своята ферма, включително и двете оранжерии, които е закупила и инсталирала с 80% субсидия от правителството. Преди да се научи да компостира, тя приключвала всеки сезон на прибиране на реколтата с два или три камиона с шума и други органични отпадъци, които струпвала да изгори – или пък плащала на някого да стори това. „Сега всичко – от шумата до кравешкия тор – всичко се използва,” каза тя. “Нямам боклук, само компост.”
Недуп Церинг, изпълнителен директор на проекта „Чист Бутан“, финансиран от правителството, целящ да направи Бутан страна с нулеви отпадъци до 2030 г., отбелязва, че страната генерира над 100 тона боклук дневно, но въпреки това няма централизирана програма за управление на отпадъците. „Искаме гражданите да се насочат към тези пет неща: преосмисляне, намаляване, рециклиране, повторно използване и създаване“.
Трудностите
Според Кезанг Тшомо, координатор на Националната органична програма, Бутан трябва да преодолее някои препятствия по пътя към изцяло биологичното земеделие. „Ние трябва да бъдем практични и да помислим за реалностите, пред които са изправени нашите земеделски производители”, казва тя.
Един от проблемите е, че страната произвежда относително малко храна. Според едно проучване за продоволствената сигурност през 2014 г., по-малко от 4% от земята в Бутан се използва за отглеждане на храна. Това е и причината почти 50 процента от ориза в страната да се внас от Индия и Тайланд.
За да убеди земеделските производители в Бутан да използват органични методи, трябва да покажем, че това може да доведе до по-високи добиви, което е от ключово значение, казва Тшмото.
До лятото на 2015 правителството на страната е осигурило 176 оранжерии на земеделските производители, планирайки инсталирането на още 650. Комбинирането на политиките за насърчаване на биологичното земеделие с модернизацията – като например изграждане на оранжерии – са помогнали за увеличаване на селскостопанското производство с 3% от началото на кампанията за органичното земеделие.
Правителството се надява проектът за екологично чист Бутан да помогне на страната да спази обещанието си да остане въглеродно неутрална. Насърчаването на органичните земеделски практики като компостирането е „логична стъпка към целта да запазим страната въглеродно неутрална“, каза пелдън Тшеринг, главен стратег на екологичната комисия на Бутан.
Зам, фермерката от долината Паро, подкрепя плана на правителството да насочи земеделците в страната към биологично земеделие. Тя се надява правителството да допълни програмата си с мерки за насърчаване на пазара за биологични продукти.
Текст: Greentech.bg, CC BY-NC-ND 2.5 BG (Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България)
